Филмът TENET по принцип – от Цветан С. Тодоров

Върнах се в кинозалата по принцип заради „Тенет“ (2020)
на Кристофър Нолан (Inception, The Dark Knight). Понеже заглавието е палиндром, помислих си, че ще е забавно после на компютър да го изгледам обратно – от края към началото. Би трябвало, както е при думите, филмът-палиндром да се разчита по абсолютно същия начин. Принципно. Защото tenet на английски означава принцип.


Гледам си часовника – изминал е час и половина след началото на филма. Екранът през това време, по принцип, бе пълен с визуални пиршества – екзотични места, самолет се врязва в сграда, като преди това покрива пистата със златни кюлчета. Но също и скучни обяснителни диалози за „темпорални клещи“, „обратна ентропия“, „движение в клещите на времето“;. И тогава режисьорът Нолан много ме изненада.
Той го беше направил вместо мен – сам върна част от действието обратно. Филм-палиндром. Но не механично, а чрез сюжета, чрез герои и действия, чрез успоредни потоци, дори в един кадър.
Ето, затова филмът е станал предълъг – 2 часа и 20 мин. Защото действието върви и в двете посоки. А напред, а назад, и накъдето си иска. А прожекцията е само в една.
Добре, че филмът не е 3D?! Щеше да е някакъв визуален Вавилон!
Ако дотук не сте станали разноглед – продължаваме.
Да, има много спиращи дъха екшън сцени. Отлични. Огромни товарни кораби, яхти, самолети. Шеметни преследвания с коли. Схватки с многоброен враг.
Главният герой (Джон Дейвид Уошингтън, син на Дензъл) в битките не е съвсем сам – с него е героят на Робърт Патинсън. Срещу тях е злодеят-руснак на Кенет Брана, който играе като в шекспиров сюжет. Като бонус в малка роля се появява и Майкъл Кейн с няколко духовити реплики.
Има и дългокрака страдаща красавица – Елизабет Дебики (Elizabeth Debicki). Няма обаче еротика. Макар че краката на Елизабет са безкрайни – в широка кола стигат от задна дясна седалка до предна лява шофьорска врата (дясна е лесна).
Някои критици основателно сравняват филма с онези за Бонд, Джеймс Бонд. Имат основание. Но Нолан прави препратки и към Андрей Тарковски („Сталкер“), не случайно заключената порта на времето се нарича Stalsk-12. Нолан следва и уроците на Акира Куросава как да се филмира една битка. Защото финалната атака е толкова неразбираема, че ако не беше преди боя нагледното обяснение с карти кой откъде и докъде атакува, нищо няма да се разбере. Самураите на Куросава в такива моменти го правят обикновено с пръчка върху пясък, но пак се разбира всичко.
По принцип слабите моменти се прикриват чрез самоиронията. Това прави и Кристофър Нолан. Има сцена, в която протагонистът куфее пред сервираните му наукообразните теории (консултант е физик нобелист) за опасното времево оръжие. И го питат – заболя ли те главата?
Да, отговаряме ние.
Когато по време на инструктаж войниците задават елементарни въпроси (Как ще се измъкнем след атаката?), командирът отговаря с „Има ли други тъпи въпроси?“
Има. Как се обяснява „Парадоксът на дядото“? Става дума за какво ще стане с мен, ако някой, пътувайки назад във времето, убие дядо ми? Аз ще бъда ли?
Отговорът е – никак. Просто парадокс! Важното е, че вярват.
Добре де, не всички са тъпи. Така че, ако ще ходите до киносалона, направете го по принцип. Друга причина няма.

Оценка по шестобалната система – 4.5!

One thought on “Филмът TENET по принцип – от Цветан С. Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.