По повод навършването на пет години от кончината (на 31.07) на кинорежисьора и писателя КРАСИМИР КРУМОВ – ГРЕЦ (1955 – 2015), неговата съпруга Елена изпрати на приятели специално ВЪЗПОМЕНАНИЕ. В него се казва:
„Има те.
Ти си в нашите сърца.
Помним, обичаме, скърбим.
Почивай в мир.“

* * *
Елена изпраща и непубликуван откъс от „Неведоми пътища 3“, който оспорва достойнствата на представителната демокрация. Текстът е полемичен и съотносим към актуалната политическа ситуация, явно провидяна от Грец преди пет години.

„Изборността (делегирането на права) в съвременните либерални общества се е превърнала в най-сериозното им оправдание. В същото време тя е идеален инструмент за париране на всякакво недоволство и на всеки опит за промяна от страна на обществото. Представителната демокрация минава за най-важното достояние на Новото време, докато всъщност е добре защитено и аргументирано прикритие на най-ниски безумства, произвол и влошаване на живота. С това оръжие в ръка – изборността – политическата олигархия брани интересите на своите работодатели. Избрани сме доброволно, казва тази олигархия, ако сте недоволни от нас, можете да ни смените, за да дойдат по-добри, властта е ваша, на гражданското общество. Но субективният фактор тук губи значение, важното е, че самата политическа система гарантира своето възпроизвеждане именно чрез изборността, гарантирана и желана от масите. Така масите са двойно унижени и оскърбени. Веднъж, че са принудени сами да избират онези, които после ще ги забравят и потъпчат. И втори път, че печелившата принуда е изтъквана от победителите като доброволност, оценена като проява на гражданска свобода. Ако дръзнеш да оспориш самата изборност, самото делегиране на права като такова, ще получиш укори в антидемократичност, равносилни на анатема. А всъщност недемократичността, произволът и ужасът, до който неизбежно ще ни доведат съвременните либерални общества, се дължи тъкмо на изборността, на идеята някой друг да те представлява от твое име.
Самата идея за изборност е най-голямото и изтънчено, най-прикритото насилие, което историята на човечеството познава. Защото пряката сила и прекият произвол, които са видни и назовими, са заменени от скрит произвол. При това произвол, който вършат от твое име и в твой жесток ущърб. И не само вършат от твое име онова, което е тям потребно, но го вършат и в твое име, в името на твоето благоденствие, заради твоята свобода. Чрез тази принуда, на която се придава характер на доброволност, се осигурява висша несвобода, която се представя за висша свобода и проява на демократичност.
Правото на избор днес се състои в това, че жертвата сама избира своя палач и го упълномощава да пристъпи към изпълнение на присъдата. При това жертвата трябва да се чувства свободна, щом е постъпила тъй. Правото на избор се превръща в принуда, изключвайки по този начин самия избор. Правото ми на избор, обаче, за да бъде истинско право, трябва да включва и възможността за отказ от системата на изборност и от делегиране на права.
Не малко са диктаторите, дошли на власт след “демократични избори”. Занапред ще стават все повече. Днес не е проблем да се манипулират масите, при това бързо и без последствия. Паметта става все по-маловажен фактор, понеже става все по-къса. Няма вътрешни бентове, които да удържат скоропостижната метаморфоза на душите, които вече само по навик наричаме души. Те отдавна са закърнели, всеки порив към метафизична помисъл е вече предварително отегчен.
Затова ние трябва да се обявим срещу изборността, срещу делегирането на права, срещу представителната демокрация. Това е една архаична форма на инициация. Това е метонимия – чрез един символен акт започваш да провиждаш другия като мен самия. Онзи става аз. Моето тяло изчезва, моето аз се губи в Неговото Ти. Докато трае операцията по символно предаване на идентичност, Онзи все още е Ти. Дарен с моята идентичност, поел властта над гласа ми, над тялото ми, над моята собствена аз-екзистенция, Ти става Той. Властта се състои в това преминаване на Ти в Той все срещу Мен. Доброволно се отказвам от Себе си и трябва да живея с мисълта, че това е моята висша Свобода и Право. А то е самоубийство, маскирано под формата на благодеяние…
Затова ние трябва да се обявим срещу изборността, срещу делегирането на права, срещу представителната демокрация.“
Непубликуван текст (Неведоми пътища 3)