Пет години без Красимир Крумов – Грец

По повод навършването на пет години от кончината (на 31.07) на кинорежисьора и писателя КРАСИМИР КРУМОВ – ГРЕЦ (1955 – 2015), неговата съпруга Елена изпрати на приятели специално ВЪЗПОМЕНАНИЕ. В него се казва:
„Има те.
Ти си в нашите сърца.
Помним, обичаме, скърбим.
Почивай в мир.“


* * *
Елена изпраща и непубликуван откъс от „Неведоми пътища 3“, който оспорва достойнствата на представителната демокрация. Текстът е полемичен и съотносим към актуалната политическа ситуация, явно провидяна от Грец преди пет години.


„Изборността (делегирането на права) в съвременните либерални общества се е превърнала в най-сериозното им оправдание. В същото време тя е идеален инструмент за париране на всякакво недоволство и на всеки опит за промяна от страна на обществото. Представителната демокрация минава за най-важното достояние на Новото време, докато всъщност е добре защитено и аргументирано прикритие на най-ниски безумства, произвол и влошаване на живота. С това оръжие в ръка – изборността – политическата олигархия брани интересите на своите работодатели. Избрани сме доброволно, казва тази олигархия, ако сте недоволни от нас, можете да ни смените, за да дойдат по-добри, властта е ваша, на гражданското общество. Но субективният фактор тук губи значение, важното е, че самата политическа система гарантира своето възпроизвеждане именно чрез изборността, гарантирана и желана от масите. Така масите са двойно унижени и оскърбени. Веднъж, че са принудени сами да избират онези, които после ще ги забравят и потъпчат. И втори път, че печелившата принуда е изтъквана от победителите като доброволност, оценена като проява на гражданска свобода. Ако дръзнеш да оспориш самата изборност, самото делегиране на права като такова, ще получиш укори в антидемократичност, равносилни на анатема. А всъщност недемократичността, произволът и ужасът, до който неизбежно ще ни доведат съвременните либерални общества, се дължи тъкмо на изборността, на идеята някой друг да те представлява от твое име.
Самата идея за изборност е най-голямото и изтънчено, най-прикритото насилие, което историята на човечеството познава. Защото пряката сила и прекият произвол, които са видни и назовими, са заменени от скрит произвол. При това произвол, който вършат от твое име и в твой жесток ущърб. И не само вършат от твое име онова, което е тям потребно, но го вършат и в твое име, в името на твоето благоденствие, заради твоята свобода. Чрез тази принуда, на която се придава характер на доброволност, се осигурява висша несвобода, която се представя за висша свобода и проява на демократичност.
Правото на избор днес се състои в това, че жертвата сама избира своя палач и го упълномощава да пристъпи към изпълнение на присъдата. При това жертвата трябва да се чувства свободна, щом е постъпила тъй. Правото на избор се превръща в принуда, изключвайки по този начин самия избор. Правото ми на избор, обаче, за да бъде истинско право, трябва да включва и възможността за отказ от системата на изборност и от делегиране на права.
Не малко са диктаторите, дошли на власт след “демократични избори”. Занапред ще стават все повече. Днес не е проблем да се манипулират масите, при това бързо и без последствия. Паметта става все по-маловажен фактор, понеже става все по-къса. Няма вътрешни бентове, които да удържат скоропостижната метаморфоза на душите, които вече само по навик наричаме души. Те отдавна са закърнели, всеки порив към метафизична помисъл е вече предварително отегчен.
Затова ние трябва да се обявим срещу изборността, срещу делегирането на права, срещу представителната демокрация. Това е една архаична форма на инициация. Това е метонимия – чрез един символен акт започваш да провиждаш другия като мен самия. Онзи става аз. Моето тяло изчезва, моето аз се губи в Неговото Ти. Докато трае операцията по символно предаване на идентичност, Онзи все още е Ти. Дарен с моята идентичност, поел властта над гласа ми, над тялото ми, над моята собствена аз-екзистенция, Ти става Той. Властта се състои в това преминаване на Ти в Той все срещу Мен. Доброволно се отказвам от Себе си и трябва да живея с мисълта, че това е моята висша Свобода и Право. А то е самоубийство, маскирано под формата на благодеяние…
Затова ние трябва да се обявим срещу изборността, срещу делегирането на права, срещу представителната демокрация.“
Непубликуван текст (Неведоми пътища 3)

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.