Казват, че германците имат особен хумор. Пример за тяхното смешно е, че внезапният валеж може да доведе до влизане в книжарница. Това е типичният им хумор.
А сега нещо по-добро. Възрастна двойка са приятели от 20 години и когато една приятелка ги подкача, че е крайно време е да се оженят, те отговорят: „Че кой ще ни вземе на тези години?“

Това е хумор от германец, минал през българска закалка. Германецът се казва Ахим Пурвин (Achim Purwin), а книгата – „Един германец с българска (от)лична карта“. Той има наша лична карта, защото е женен за българката Радка и вече десетилетия живеят между Ловеч и Берлин. Картата му е и „отлична“, защото е издържал всички изпити по български простотии. Пример? Цитира диалог в наш магазин за алкидна боя. – Колко бързо съхне? – Много бързо!!! – Колко бързо? – Не знам!

И понеже е рисуващ и пишещ човек, книгите на Ахим Пурвин са симбиоза от двете изкуства – карикатури и миниатюри. Досега пишеше само на немски, сега за първи път излиза негова книга на български език. Книгата е смешна, четивна, кратка, а това значи – сполучлива.
Тя съдържа 30 карикатури и три пъти повече литературни миниатюри. Двете корици пък са една карикатура в развитие. Почти всички случки са пропити от българското му житие-битие. Дори тези от Берлин са с българи и носят мирис на Африка. Пардон, на „паприка“ (paprika, червени чушки, пипер). Това е от друга смешна миниатюра.
Ахим Пурвин е роден на 25 декември 1944 година във Франкфурт на Одер. Журналист и карикатурист в Берлин, но понеже е женен за ловчалийка, изповядва българската поговорка „Откъдето е жената – оттам и родата“. Ахим Пурвин е съпруг на Радка Димитрова, дъщеря на известния фотограф и журналист от близкото минало Радослав Димитров.
През 2016 г. Пурвин издаде в Берлин книга с рисунки „Касовият обир в Кьопеник“ за известния „капитан от Кьопеник“. Направи и изложба с рисунки от книгата, с което възпя дръзкия авантюрист отпреди 114 години. Капитанът от Кьопеник е известен с това, че с хитрост ограбил хазната. „Капитанът“ всъщност е обущарят Фридрих Вилхелм Фойгт (1849 -1922), който на16 октомври 1906 г. ръководи акцията, преоблечен като офицер. Начело на десет мобилизирани отнего войници арестуват кмета и „конфискуват“ 3557,45 дойче марки (около 22 000 евро).
Тази артистична акция трябва да се разбира като отдаване почит към чувството за хумор на германските мошеници. Сега авторът отдава почит на българското чувство за хумор. Случките рисуват не само интересни човешки характери и абсурди, но и ходът на времето, големите промени, как тече животът. Книжката е и своеобразна автобиография. Затова в нея се споменават приятелите, като Сашо Иванов и жена му Ваня, Илия Паракуцов или тъщата баба Донка. Много от описаните случки са с „неговата българка“, т.е. съпругата Радка. Когато чул чалгата „Радка пиратка“, Ахим доста време вярвал, че в песента се пее „Радка, пий Радка!“. Обогатяването на фолклора продължава с неговото откритие „Рано пие – рано пее“. Наш патент е и как може да си купиш в селски магазин топла бира от хладилник – щото той бил изключен за икономия. С този българо-немски хумор авторът деликатно осмива нашите човешки недостатъци, навярно с надеждата, че като ги видим отстрани, ще ги отстраним. А дано, ама надали… Затова най-добре да се успокоява с думите на Дако от Шипково – „Няма нищо, няма нищо, не се притеснявай, че си германец!“
Цветан С. Тодоров