Защо ятаганите до иконите в Лувъра дразнят, а във „Време разделно“ – не? – от Цветан С. Тодоров

Статуята “Лаокоон и неговите синове”

 

 

 

 

 

 

 

 

В спора между БАН и Боил Банов относно бъдещата трета наша изложба в Лувъра, сега за културите от османското владичество (16 -18 век), трябва да подкрепим министъра на културата.
Той изразява една по-обща, обективна и научна гледна точка, а от БАН застъпват локалното, „котловинно“ подозрение, че изложбата ще представи българското като „европейска Турция“, където съжителстват „ятагани и икони“.

Виж тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/skandal-s-balgarska-izlozhba-v-luvara.html

 

 

Навярно на БАН й се иска по-ясно и ултимативно да изразим нашето християнско превъзходство над Отоманската империя. Химери са това, все едно да искаш матрицата от романа и филма „Време разделно“ да я наложиш върху една европейска гледна точка.


Излиза, че на кино може, а в изложба – не.
Този спор ме връща към базисни книги, като „Лаокоон, или за границите на живописта и поезията“ на Лесинг. Изложбата като експозиция на статични обекти от изкуството има едни похвати за динамика и позиция, поезията (киното) като редуващи се състояния и движещи се картини – други.
Защо „съжителството“ на ятагани и шалвари с икони и калпаци, както е във филма, не дразни учените от БАН? Защото съвпада с матрицата на тяхното възпитание и възприятие.
Но ако искаме да наложим тази матрица върху Лувъра – е, това няма как да стане. Чарът на предстоящото изложение, което ще е безспорен успех за културологията, е в „мирното съвместно съществуване“ на артефактите от исляма и християнството в една експозиция, без непременно да сочим кое е по-добро! Нека посетителите кажат! Нека да не оркестрираме обектите според едни или други желания и заблуди, а да представим многообразния бит по нашите земи, различните вероизповедания и идеологии. Това днес си е едно безценно богатство, наистина изстрадано богатство на културни пластове.
Изложбата не променя историята с нейните върхове и падения, но държи сметка за възможните гледни точки. „Това е нашата история, това са ценности, които се пазят в нашите библиотеки и музеи, в православната църква и т.н.“, каза Боил Банов.
Все пак от Париж се вижда по-далеч и по-широко, отколкото от Батак, нали?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s