Силно популистки ход е предложението на ловешките социалисти, внесено чрез общинската съветничка Валентина Митева в Общинския съвет за разглеждане на 30 януари, а именно – местният театър да се именува „Стефан Данаилов“. С други думи – „Бате Серго“.

С темата се занимава дори един столичен вестник.
Първо – това няма как да стане в Ловеч. Второ – експлоатира се тъгата към наскоро починалия популярен актьор. И трето – явно се търси реинкарнация, повторно въплъщаване, прераждането на комунистическите идеи. И да се позакърпи помръкналия образ на опозицията след провала на последните местни избори.

Всички знаят, че до края на бурния си живот Стефан Данаилов остана в лоното на БСП. Не случайно неговото емблематично име е „Бате Серго“ от сериала „На всеки километър“ (1969), а не, например – княз Алесандро Медичи от постановката „Лоренцачо“ (1991) на Народния театър.
Защо именуването няма как да стане в Ловеч – това обяснява кметът Корнелия Маринова пред в. „Телеграф“ от 22 януари т.г. „Община Ловеч като институция не може да вземе решение за наименование на театъра, който  е държавен. Има разписана процедура за този въпрос и кметът не е компетентният орган, който именува държавните театри. Община Ловеч е изпратила предложението до ръководството на театъра в Ловеч. Оттам обаче още няма получен отговор. Мнението на кмета не е най-важното в случая. Не е в пълномощията на Общински съвет да решава въпроса за наименованието на държавния театър, тъй като той не е общинска собственост“.
Разбира се, ловешките общински съветници от групата на БСП, ако решат, могат да направят това свое предложение до министъра на културата. И сигурно те ще го направят, а още по-сигурно е, че няма да ги огрее.
Смехотворни са обаче мотивите на внесеното предложение. Те са следните, според въпросната публикация:
„Майката на актьора Евдокия била от Ловеч, тук той прекарвал детството си, той имал изключителни заслуги за местния театър, идвал да гледа наши постановки, а когато бил министър, осигурил пари за ремонт, бил човек с огромна духовна сила и характер, отличаващ се с ерудиция (мнозина помнят неговото „Збогом“ – бележка моя), интелект, издигнал се над дребните неща в живота. Такъв колос трудно се създава и отглежда в България“ и т.н., твърди в мотивите си пред вестника Валентина Митева.
Истина е по-друга.
Стефан Данаилов никога не е играл в ловешки постановки, за разлика от столични актьори като Петър Слабаков, Георги Калоянчев, Кунка Баева (родена в Хлевене до Ловеч)  или Стоян Гъдев. Да не говорим колко местни театрали могат да претендират за заслуги. Идването му в Ловеч винаги е било по партийна линия, за да подкрепя кандидатите на БСП. Като млад актьор гостува за среща със зрители заради филми като „Юлия Вревска“ (1978) . Парадоксално е, че изпълнителката на главната роля, съветската актриса Людмила Савелиева, става почетен гражданин на Ловеч, но „бате Серго“ – не. Сами си отговорете защо комунистите не са го направил почетен гражданин, а искат чак сега, след кончината му.

Разбира се, след време може и улица да се кръсти на него – в родния му град София.
Ловешкият театър все някой ден ще намери своето достойно име. Преди време беше „номиниран“ писателят Димитър Димов (майка му го ражда в каруца на път за Ловеч, където служи бащата-офицер), но без резултат. Сигурно има и други варианти, но те трябва да са по-сериозно мотивирани. А не „идвал да гледа постановки“ и „издигнал се над дребните неща в живота“.
Павел Ненов