Вече сме в 2020 година. Това е голям шанс за моето поколение – което живя около 50 години в 20. век,  и , дай Боже, още поне 30 години в 21 век.

Според нумерологията ние сме в годината на четворката , това сочи сборът на цифрите в годината.
А числото четири се свързва с понятия като ред, отговорност, стабилност, внимание към семейството, надграждане на постигнатото, стремеж към съвършенство и спокойствие. Четири е като стол на четири крака, много по-стабилен от трикракото столче.

Ама как пасват тези неща на бурното ни време, а?
Прогнозите на футоролозите са всъщност реалистични. Живеем в свят с двойно/ тройно дъно, виртуалните реалности и фалшивите новини изместват познатата ни действителност, за която отдавна сме забравили, че е 3D. То 3D-то е качество на филмите, нали?

За такива като мен 21. век е векът на чудесата. За да ме разберете, трябва да познавате миналото от първа ръка.
Моето детство премина под знака на забраните (на прически с дълга коса и на къси поли, на рок музика, филми, книги и т.н.) , ограниченията (казваха  му „социалистически лагер“) , на мечтите за свободата (тя бе някъде там, на Запад) и с големия страх от атомна война и ядрена катастрофа. Страхът от Чернобил!
Днес всичко, за което съм мечтал, е реалност. Протягаш ръка и го имаш на длан, благодарение на интернет, на свободния свят, на продължителния мир след края на ВСВ през 1945 г.
Затова мечтите на днешните млади хора са съвършено други – това е последният модел смартфон, това е стремежът да станеш инфлуенсър, да печелиш като цъкаш в телефона, да пътуваш постоянно по света и т.н.
Забрани няма – всеки може да прави, каквото си иска. Можеш да ограбиш банка – стига да не те хванат, щото ще лежиш в затвора. Би трябвало винаги да те хващат, но някои все пак успяват!
Страховете са от рода на #MeToo – за дамите, от диктата на технологиите в политиката – за мъжете, и климатичните промени (за всички барабар с Грета Тунберг). Както и от вълните  бежанци към Европа – защото  тя е едно  от най-добрите места за живот.
Пак да го кажем  – изключително рядък шанс е да живееш в 2020. Това няма да се повтори за много други поколения.

За сравнение  да  погледнем към далечната година 1010. Според нумерологията годината – това е числото две. То е символ на луната, на дявола и на жената.
Две е число-антитеза, с крайности като деня и нощта. То изисква постоянно да пазиш равновесие, то смесва позитивните и негативните качества. Няма стол на два крака.
През 11. век в българското царство царува Самуил – годината на рождението му е неизвестна, но е на трона  от 997 г. до смъртта си през 1014 г.

Самуил се помни със „Самуиловите воини“ . Защото византийският император Василий II наредил да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници. Обаче на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Казват, че когато тази едноока войска достигнала град Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получил сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) починал.
А по широкия свят има и положителни новини – на 8 март 1010 година (по грегорианския календар) е завършена най-дългата поема, написана от един автор. Това е произведението на персийския поет Абу ал-Касим Фирдоуси, озаглавено „Шах-наме“ или „Книга на царете“. Написването на 60-те хиляди двустишни строфи, според самия автор, отнемат 35 години. Сигурно има още много събития, но повечето не са стигнали до нас в достъпен вид. А колко ли от днешната актуалност ще се помни след още десет века?
Какво ли може да  е  през 3030 година, когато нас отдавна няма да ни има? Дали този файл ще е достъпен?

Но да видим  какво казват нумеролозите за числото шест.
През 31. век всичко би трябвало да ни е на шест, защото 3030 – това са две тройки. Шестицата е число на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена.
Сиреч – всичко ще е на небето и в илюзията. Шест е число на хармонията, на равновесието. Символизира шестте цвята на дъгата, на баланса и хармонията, както и планетата Венера. Любов ще цари. Постиженията на клетъчната биология ще са удължили човешкия живот до 120 години. Думата на века ще е „митохондрията“ – клетъчната енергийна фабрика, която дава сили и живот. Думата вестник ще е забравена. Хайку ще е дълго стихотворение.
Хората вече няма да се спъват по улиците, вторачели като преди очи в дисплея, защото всичко ще  е в мозъка. Както предрече режисьорът Теди Москов – пипнеш се по носа и вече си… в Гугъл. Той и Гугълът със сигурност ще бъде анахронизъм, но не знам как ще се нарича новата Вавилонска кула на знанието.
А партиите, наследници  на днешните Зелени, след реалната климатична катастрофа, ще повтарят – ние нали ви казахме какво ще стане? И какво от това!?

Знаем за 3030 година точно толкова, колкото са знаели за нас  цар Самуил и поетът Фирдоуси. Затова наслаждавайте се на 2020 – поне лесно се пише.

Цветан С. Тодоров