Финалната вечер с журито и наградените

 

След като м.г. филмът „Ага“ на Милко Лазаров взе Златната роза във Варна и вече е нашето предложения за Оскар, ние влязохме във времето на след „Ага“. Това време се характеризира с високи и безкомпромисни критерии, наложени от самия Милко Лазаров, който водеше тазгодишното жури за пълнометражни филми във Варна.
Какво се случва в голямото семейство на българското игрално кино според показаното?В програма имаше 13 големи филма и отделно близо още толкова късометражни в отделна програма, а това ни връща към многообразието от преди 30+ години. Въпреки това на пресконференциите не рядко се сипеха вопли, гняв и обвинения срещу лошата държава и администрация, които „не дават“ нито пари, нито екрани. В тези среди това минава за „бон тон“.

Разбира се, парите днес не се раздават просто ей така от държавата, а се разпределят от комисии, в които влизат същите тези роптаещи. Средствата се заработват, намират чрез спонсори, печелят се чрез най-разнообразни механизми, включително европейски. Впрочем, голяма част от сниманите у нас филми са частни и държавата не се меси в този бизнес.

Единственият филм, който се опитва да говори високо патриотично и целокупно за „държавата“ и за „народа“, макар в минало време, е „Имало една война“. Той разказва за Българо-сръбската война от 1885 г. За жалост, филмовият разказ е неувлекателен.

 

 

 

 

 

 

Затова да се върнем към семейството.

Очевидно в нашата малка кинаджийска общност всички са като едно голямо семейство (братовчеди) и взаимното хвалене е основен бизнес. Но и на екрана на „Златна роза“ 2019 семейството е най-честият фокус на внимание за повечето филми и то не като идеалното съжителство, а като разпадаща се форма на съжителство („Писма от Антарктида“, „Снимка с Юки“) или напълно липсваща семейна среда („Прасето“). Семейните контакти най-често са заменени от скайп или телефонна връзка.

Онова познато семейство като обща фамилна история отдавна не е същото (нито в „Бащата“, нито в „Обичам те, Бойдин“, нито в „Котка в стената“).
Вместо това виждаме новите професионални „семейства“ на полицаите във „В кръг“ или бившите кинаджии в „Пътуващо кино“. Или пък отчаяните и отмъстителни аутсайдери в „Лошо момиче“ и „Прасето“. Какво се е променило?

Отчуждени сме! Това е показвано и в други наши филми през последните години. Да споменем „Светото семейство“ (2009) или „Семейни реликви“ (2015).
Ние живеем в капиталистическо общество и буржоазното семейство не е доброволен идиличен съюз между двама влюбени, а икономическо предприятие със строги закони (Енгелс). Подобно „предприятие“ виждаме в „Снимка с Юки“ или „Котка в стената“, чието действие се развива днес във Великобритания по време на Брекзит.
Класическото семейство боледува. Болестите (на обществото, на роднините, на родителите) са старчески и най-вече Алцхаймер – една метафора на обществената амнезия („Обичам те, Бойдин“, „В кръг“).

Друга напаст е лъжата. Някои герои лъжат на поразия, както е по-малката в „Сестра“. Лъжат и възрастните, които възвеличават комунистическото си минало като някакъв рай. Трета напаст е алкохолизмът – виж трудно изтрезняващия герой Бойдин или пияния хирург в „Сестра“.
Отбелязвам обаче видимото израстване на нашето кино по отношение на образа на циганите. Вместо оперетно-шарените масовки от „Мълчанието на сестра ми“(2018) срещаме много сериозни и убедителни цигани със свое достойнство в „Снимка с Юки“. Също и във „В кръг“, където на финала неграмотните роми пренаписват гробищните надписи на несъществуващ език. Тези ще ни пренапишат и историята.
Отбелязвам още силата на едно ново поколение оператори, което е в апогей – Крум Родригес с два филма, Веселин Христов дори с повече.
Моите фаворити са филмите „В кръг“,“Бащата“, „Прасето“, „Котка в стената“, „Лошо момиче“ и „Сестра“ – все филми на младото поколение режисьори. Те имат свежа тематика, надхвърляща сюжета и простия разказ със свои проникновения.

Доволен съм, че журито също ги отличи.
По-възрастното поколение режисьори обаче е във видим застой! За разлика от актьорите – видяхме чудесен Павел Поппандов в „Прасето“ и „В кръг“, чудесните Ивановци (Савов и Бърнев) в „Бащата“, обичаната Меглена Караламбова („Обичам те, Бойдин“) и невероятният дебют на екрана, бивш боксьор, Серафим Тодоров в „Снимка с Юки“.
Видях обаче и доста евтино винтидж- кино, направено от стари изветрели клишета, вместо да е „отлежало кино”. Не знам, може пък някои зрителите да го харесат, но не и аз. И още нещо – тематиката не е гаранция за успешни филми, колкото и да ги хвалят. Като цяло състезателната програма на дългометражното кино беше с достатъчно много добри филми. Публиката във Варна обаче отсъстваше, освен на прожекцията на „В кръг“. Може би билет от 8 лв. е прекалено скъп?

Тук няма да се спирам на късометражното кино, виж долу наградите. Фестът беше съпроводен  от множество други събития, заслуга на НФЦ и директора му Жана Караиванова. Кръгли маси, промените в ЗФИ, музиката във филма и прочие.

С голям интерес изгледах „Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари“ (2018) на румънеца Раду Жуде („Аферим“) от програмата извън конкурса. 

Това беше и първият ми фест без Георги Ангелов (1947 – 2019) – мой неизменен гид из кинодебрите, с който винаги гледахме от първия ред във Варна. В негова чест и памет прожектираха документалния филм за него “Един киноман в началото на века” на режисьора Петър Одаджиев.

 

 

 

 

 

 

Но да се върнем пак към семейството. Какво излиза? Как да живееш, когато имаш скайп-майка и телефонна баба? Когато бащата ти е алкохолик, а дядото с алцхаймер? Живееш чрез състрадание, чрез саможертва, с любов и обич и въпреки всичко. Стремиш се да станеш по-добър. Когато видиш това разказано простичко и професионално от екрана, разбираш, че филмът е добър. А фестивалът – отличен, защото даде широк поглед върху днешното състояние на киното.

Снимки НФЦ

ВИЖ ВСИЧКИ НАГРАДИ
„БАЩАТА“ и късометражният „НИНА“ със „ЗЛАТНА РОЗА“
„В КРЪГ“ с награда на ПУБЛИКАТА

Двете международни журита раздадоха наградите на 37. Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна.
На официалната церемония по закриването в зала 1 на ФКЦ-Варна на 4 октомври 2019 бяха присъдени следните награди:
Международното жури за късометражни филми в състав:
председател: Андрей Паунов (България) и членове:
Ана Вълчанова (България), Йошико Минекава (Япония)

Присъди следните официални награди:

Специален диплом на филма “Дом”, режисьор Димитър Кутманов – за поетичния поглед в преследване на изгубеното време.
Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм на филма “Нина”, режисьор Христо Симеонов – за успешната симбиоза между автентичност и въображение. За нежното и честно отношение към героите.
Международното жури за пълнометражни филми в състав:
председател: Милко Лазаров (България) и членове:
Рената Санторо (Италия), Хървойе Хрибар (Хърватия),
Жорета Николова (България), Емил Христов (България)
Присъди следните официални награди:
Специално отличие за дебютен пълнометражен филм се присъжда на филма „Лошо момиче“, режисьор Мариан Вълев – за жанрова яснота и адекватна стилистика.
Специално отличие за дебютен пълнометражен филм се присъжда на филма „Снимка с Юки“, режисьор Лъчезар Аврамов – за артистичен подход и естетически постижения.
Награда за дебютен пълнометражен филм се присъжда на филма “Котка в стената” в лицето на режисьорите Мина Милева и Весела Казакова – за социална позиция и творчески поглед.
Награда за мъжка роля и наградата на хотелски комплекс „Родопски кът“, с. Лещен тридневна почивка за двама – се присъжда на Иван Бърнев и Иван Савов за ролите им във филма “Бащата” – за оригинална интерпретация на персонажите и убедително взаимодействие.
Награда за женска роля и наградата на хотелски комплекс „Родопски кът“, с. Лещен тридневна почивка за двама се присъжда на Ирини Жамбонас за ролята й във филма “В кръг” – за убедително изграждане на емоционален образ.
Награда за операторско майсторство – на Веселин Христов за филма “Сестра” – за високоестетическа визуална концепция.
Награда за сценарий се присъжда на Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков за филма “Бащата“ за оригинална драматургия и ярки персонажи.
Награда за режисура се присъжда на Драго Шолев за филма “Прасето“ – за артистично постижение и авторски стил.
Наградата на град Варна – на филма “В кръг”, режисьор Стефан Командарев – за особен поглед към социална тема и умело изграждане на колективен образ.
Специална награда на журито за филма „Прасето“, режисьор Драго Шолев – за оригинален и откровен подход към високонравствена тема.
Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филм – на филма “Бащата”, копродукция: България, Гърция, продуцент: „Абраксас филм“ – Кристина Грозева, Петър Вълчанов, режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов
За художествена зрялост и постижение в създаването на завършена творба.
Носителят на голямата награда получава и наградата “Дани Лернер” в размер на 50 000 евро в услуги и 5 000 евро в брой, осигурена от Ню Бояна Филм Студио.
На 37-ия фестивал ЗЛАТНА РОЗА бяха раздадени и следните награди:
Награда на публиката на филма „В кръг“, реж. Стефан Командарев.
Награда на гилдия „Критика“ към СБФД за пълнометражен филм на филма „Снимка с Юки“, реж. Лъчезар Аврамов.
Награда на гилдия „Критика“ към СБФД за късометражен филм – „Инсомния“, реж. Радослав Камбуров.
Награда на Съюза на българските филмови дейци за филма „Сестра“, реж. Светла Цоцоркова.
Награда на българската асоциация на кинорежисьорите за дебют в късометражното кино на филма „Иван“, реж. Надежда Христова.