Слънчеви дни след боровинкови нощи на Амбарица – от Цветан С. Тодоров

Какво може да вдъхнови стотици млади хора вкупом да катерят часове наред стръмен планински хребет (1500 м) и после да спят няколко нощи на палатки или под открито небе сред сурова среда? При това – спазвайки всички екологични норми с едно изрядно поведение, щадящо природата.

Публиката на Амбарица, в дъното е старата хижа


Само магнит, в какъвто се превърнаха за няколко години „Боровинковите нощи“, провели се  този път на 26 – 28 юли 2019 г. на хижа „Амбарица“ в Троянския Балкан.

Екипът на фестивала с Ема (в средата)

Това е уникален планински фестивал във възход благодарение на личните усилия на хижарката Ема Гатева и нейния помощник Тодор Бонев. Уникалното е, че трябва да положиш усилия и воля да се изкачиш с раницата догоре (няма път за джип), да обичаш планината и да си готов за предизвикателствата на природата.

В далечината е връх Ботев

Впрочем, това, че няма път, е своеобразна спирачка пред пиянските компании, които ходят на хижа само за това. Препятствията селектират своеобразна извадка от младото поколение (в случая над 500 – 600 души, а може и повече да са), всичките влюбени в планината и природосъобразния живот. Това са хора от всички краища на България, че и от чужбина. Организирали се в споделено пътуване чрез ФБ, тръгнали и от север, и от юг на Балкана, от морето и от столицата.


Наблюдавам ги с интерес. Студенти, млади семейства с малки деца, имаше дори майка с тримесечно бебе в торба тип кенгуру – вярвам, че детето ще запомни на клетъчно ниво този излет. И безброй домашни кучета, пуснати на свобода. Заради тях Ема Гатева е прибрала своите котки вътре.


Някъде тогава ме засича засмяната внучка на мой стар приятел и ми вика: „Нещо много критично гледаш!“. Няма такова нещо, отричам, макар да си давам сметка, че цялата ми фигура е в пълна дисхармония с околното. Но духът, духът!
Цели три дни бях в тази атмосфера и почувствах енергията на едно ново поколение, което дава надежда. Те са образовани, любопитни, талантливи, солидарни, спазващи правилата, готови да помогнат… Хората от моята възраст (60+) тук са изключение. Навярно сме дошли за да се убедим, че България има слънчево бъдеще. И наистина – след всяка боровинкова нощ неизменно идваше светлото утро.
Фестивалът на Амбарица е с пребогата програма.

?

Няма да е пресилено, ако кажем, че тече 24 часа в денонощието, защото до лагерния огън се пее до изгрев.  После към 10 сутринта почват творчески работилници, лекции за птиците, змиите, за опазването на природата, дискусии, йога, танцови школи. Едната вечер имаше късометражно кино на открито с Кинематограф.бг, другата театър на сенките, по няколко концерти на вечер с фолк и джаз, народни хора, а след полунощ дискотека.


Още – имаше оспорвано състезание по цепене на дърва, наблюдавах и новата игра „Нинджа“, от която нищо не разбрах.

Играта Нинджа

Впрочем – звучеше хубава музика (като „Мерудия“ със Сто двайс’ три Иракли). А от щанда, където доминира Даниела, се предлагат вкусни гозби. Отделно бар със свежи коктейли и силни ракии.

Има и медицинско лице – тази година д-р Дарина Петрова от Ловеч.
Мнозина през деня се възползваха от изобилната боровинкова реколта и пъплеха по стръмното с кофи в ръка. Аз предпочетох мекиците с боровинки, които екипът всяка сутрин осигуряваше в изобилие.

Състезание за дървосекачи

Но най-сладки са разговорите с непознати хора. Една сутрин към 5 часа пристига изморена група – вървели с челници през тъмната гора. Едвам от рок-събор в Стара Загора, казва ми водачът и започва да си пече царевица на жарава. Не отказва от моето кафе. По-късно служител от Планинската спасителна служба ми разказва за Минко Занковски от Черни Осъм, който преди години водел децата тук, за да ги обучава за водачи. Не случайно „Амбарица” е била една от най-посещаваните хижи у нас, с въжена линия, електричество и ски писти. Тук е възпитано цяло поколение скиори, алпинисти и планинари. После запада.
След 2013 г. Ема Гатева връща живота в хижата – доставя соларни панели, оправя водата, покрива, прави нови тоалетни и бани. Влага много идеи, желание и труд и средства. Верен помощник е високопроходимият кон Борко, който пренася товарите и провизиите догоре.

Конят Борко се запознава с гостите

Впрочем събитията на Амбарица продължават – от 1 до 4 август там се провеждат дебати OPEN 2019.
Накрая искам да благодаря на Колибареца от Черни Осъм, който ми помогна да сменя спукана гума. На Никола и Марти, с които хубаво се посмяхме на връщане надолу.
Благодаря и на Санчо (Александър Маринов), син на моя приятел Пело, който ме посрещна първата вечер горе с чиния боб и кюфтета.

P.S. Специални благодарности на Жанина Илиева за раницата.

Санчо

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s