Виж стихотворението за ловешката болница, написано от Ради Кисьов, на 90 г., от Добродан, община Троян

НА ЛОВЧАНСКАТА БОЛНИЦА И ЛЕКАРИ

Аз в три болници лежал съм,
лекари добри видял съм,
но светът днес ще научи
в ловчанската що се случи.

Преди тридесет години
доктор Ашков в сън ме рязнал
и от купчина руини
жив човек съм вън излязъл.

Мина време и сърцето
Митеви го укротиха,
за да има ме в селцето
нов живот ми подариха.

Но ме хвана болест тежка-
сили губя и слабея
няма лек или бе грешка…
чувствам, поп над мен ще пее.

Доктор Александров рече,
/щом обстойно ме прегледа/:
-Време не губи, човече,
Йотова мори базеда!

Но отслабнаха очите.
Опустя пред мен простора.
Тъй Цанова в куп с мечтите
върна ме при всички хора.

Болнице, родилко свята,
българко, с взлом задушена,
ще си вечност на земята,
ти не си опустошена.

Доктори, поклон до края…
То на старец кой се радва…
Но не бързам аз за рая,
в крак с мотика съм и брадва.

Ради Кисьов
Учител пенсионер старша възраст.
с. Добродан, Троянско