95 години от рождението на кинорежисьора Въло Радев

Въло Радев

Роденият в Лесидрен творец остави високохудожествени филми като „Крадецът на праскови“ и „Осъдени души“. На 1 януари 2018 год. се навършиха 95 години от рождението на големия български режисьор Въло Радев (1923-2001) – един ярък представител на кинематографичната история на България. Юбилеят се отбелязва специално от Народно читалище „Възраждане – 1923“ в с. Лесидрен, община Угърчин, като със статия припомнят живота и творчеството му.

Осъдени души

Въло Радев бе възвишена личност, с ярка творческа съдба и остави произведения на високо ниво, вписали се в световния кинопроцес.

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в село Лесидрен. Детските и ранни ученически години преминават в родното село и неговата красива балканска природа. Битът и душевността на хората са благодатни за формиране на здравата основа на светогледа, ценностните и естетически възгледи на бъдещия творец. Ето по- важните биографични моменти – завършва смесена гимназия в гр. Ловеч, служи в Българската армия, преминава през Школата за запасни офицери, участва във войната срещу Германия като адютант на помощник – командира на Десети пехотен полк, ранен е през 1945 г., учи в операторския отдел на ВГИК в Москва, член е на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет, доцент във ВИТИЗ. Всичко това показва възходящо и целенасочено движение по житейската спирала.
Важно значение за артистичната натура на младия Въло Радев е следването на операторско майсторство при професионалиста Борис Волчек, от когато научава много и най-важното, че операторът е художникът на екрана.Това разбиране се откроява още в дебютния „Димитровградци“, както и в следващите „Години на любов“ , „В навечерието“ заснети от 1956 до 1959 г. със сериозен професионализъм, заявен най-категорично във филма „Тютюн“ на Никола Корабов. Яркият почерк издава желанието за самостоятелна режисьорска работа и това ставаа с първия му постановъчен филм „Крадецът на праскови /1964 г/. Майсторската лента е гордост за всеки български любител и ценител на киното, а международното признание идва с включването й в „Златния каталог“ на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. В периода от 1964 до 1981 г. следват филмите „Цар и генерал“, „Най-дългата нощ“, „Черните ангели“,“Корените на изгряващото слънце“, „Осъдени души“, „Адаптация“ – незабравими в паметта на зрителя.
За лесидренци остава мил, сантиментален спомен от тези филми, в които има кадри с персонажи, изиграни от местни хора, обичаи, носии и пейзажи от селото. Оператор, сценарист, режисьор на 14 филма, Въло Радев получава много и различни отличия, звания и кино награди от наши и престижни международни фестивали, признанието на обществото и висока оценка на кинокритиката. Любовта на зрителя се изразява в посещенията, някои филми имат над 2 млн. и 3 млн. зрители!
Големият творчески талант на Въло Радев намира израз и в създаването на проекта на Българската изложбена зала за „ЕКСПО-70“ в Япония, изложбата “Панорама на българската култура“ в зала „Универсиада“ през 1983 г., аудиовизуалният спектакъл на Царевец „Звук и светлина“ /1988 г./, концепцията по изграждането на къщата-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново през 1987 г. и прекрасната , но за жалост неосъществена, идея за Пантеон на националното помирение и единство.
Да сторим поклон пред личността, живота, таланта и сътвореното от големия кинотворец, с искрена благодарност за съпреживените от нас филмови истории, поднесени със сериозен професионализъм, мъдрост, чувствителност, красота и пластичност от неговите значими и незабравими киноленти!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s