Ловешкият зет и приятел на НГ Ахим Пурвин написа и издаде в Берлин книга с рисунки за известния в Германия „капитан от Кьопеник“. На 22 септември Пурвин откри и изложба в Берлин с рисунки от книгата, с което окончателно възпя дръзкия авантюрист отпреди 110 години.
С какво днес капитанът привлече вниманието на нашия художник-карикатурист. Припомняме, че Ахим Пурвин е съпруг на Радка Димитрова, дъщеря на известния фотограф и журналист от близкото минало Радослав Димитров. Исках да разкажа в достъпна и забавна форма историята на капитана, която и днес вълнува и възхищава обикновения човек, разказа Ахим при скорошното гостуване в Ловеч.
Когато случаят се разчува, тогава цяла Германия се е смяла, пояснява днес художникът Ахим Пурвин. Повече от век по-късно фалшивият капитан живее като градска легенда. За да не се съобразява с никакви институции и норми, художникът , подобно на героя си, решава със свои средства и талант да стигне до крайния резултат. Затова той пише, рисува, финансира и разпространява сам книгата с рисунки „Касовият обир в Кьопеник“ . Освен това лятно време участва и като актьор в жива картина пред кръчмата на Кьопеник, където се събират доста туристи.
Но кой по-точно е капитанът от Кьопеник, успял с хитрост да ограби хазната? Фридрих Вилхелм Фойгт (1849 -1922) е обущар, роден в Прусия. Става известен с впечатляващата си окупация на кметството на Кьопеник в Берлин, където нахлува на16 октомври 1906 г. Той ръководи акцията, преоблечен като капитан и начело на десет добросъвестни войници, мобилизирани пътьом за спешна акция „да арестуват кмета и може би и други хора“. В резултат е „конфискувано“ касовото салдо от 3557,45 дойче марки (днес са около 22 000 евро).
Цялата акция е проведена със завидни самообладание, смелост, хитрост, познаване на бюрократичната машина, находчивост. И не най-маловажното – тънък присмех над германската дисциплина.
Например след като мобилизира на улицата нищо неподозиращите войници, той ги черпи с бира, а след акцията им дава по една марка. Поставя един жандарм в коридора на кметството „за по-добра ориентация“, а на арестуваните кмет и секретар обяснява, че ще се наложи да се възползва от запасите в градската хазна.
Разкриването му от полицията е резултат на случайност. Тъй като Фридрих Вилхелм Фойгт вече е лежал в затвора, той е разказал на съкилийника си как ще си купи капитанска униформа. Оттам тръгнали следователите и бързо го арестували. Но дори и пак попаднал в затвора (осъден на 4 г., амнистиран) Фойгт продължил да играе роля, като твърдял, че е „гост на Негово Величество кайзера Вилхелм Втори“.
Още приживе славата му на човек, преметнал властта, се разнася. Жени искат да родят дете от него. През 1996 г. в берлинския квартал му издигат паметник, като на човек, извършил „обира на века“.
Книгата „Касовият обир в Кьопеник“ е от 24 стр. и съдържа близо 200 цветни рисунки в стил комикс, които разказват историята на капитана. Нормално е човек да се запита, защо 110 години по-късно този случай, в който „униформата побеждава здравия разум“, продължава да вълнува хората?
Навярно, защото капитанът е надхитрил държавната с нейните собствени средства. Това ни внушава с талант и хумор книгата на Ахим Пурвин.
Цветан Тодоров