Новата BIT телевизия на Нели Терзиева и Ралица Василева посвети предаване за събитията в памет на жертвите на комунистическия режим, които станаха на 25 и 26 март в Ловеч, съобщава сайтът BITelevision.com. Във фокуса са жертвите и пострадалите в лагера на смъртта край Ловеч през 1959 -1962 г.

За кръглата маса „Лагерът край Ловеч – памет и свидетелства“ разказа в еМисия България един от организаторите й – Калина Йорданова, психолог към Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ.

Тази година инициативата дойде от центъра, като е много важно да отбележим, че по традиция поклонението на кариерата, където са убивани тези хора, е организирано от СДС-Ловеч, но за първи път общината застана като институция зад тази инициатива, каза тя.

Йорданова посочи, че данните, които са известни, са за около малко над 23 хил. души, преминали през лагерите, но според независими изследователи тези хора са много повече.

„Не можем да мислим за тези лагери в числа. Въпросът е как се срещаме с миналото, а не колко души са били там.

Има безброй много свидетелства за фалшиви диагнози, за манипулирани смъртни актове, в които не е посочена причина за смъртта.“

Лагерът в Ловеч е един от последно функциониралите, но е известен с най-много садизъм, като са известни и имената на насилниците, припомни още Йорданова.

На въпрос как се реабилитира човек, подложен на изтезания, тя отговори, че хората обикновено се справят по различни, индивидуални начини – дали като не мислят изобщо за това, дали като се оттеглят в мълчание и не споделят нищо с близките си, или чрез изкуство и т.н.

„Личността в много случаи е напълно разрушена, нарушено е базовото доверие, че светът е добър, тъй като насилието се прилага от закона и държавата. Много е трудно човек да си върне чувството за инициатива, за собствена стойност. В лагера неговото тяло, личност и време е било контролирано от друг“.

Истинското справяне обаче трябва да се случи в общността, смята психологът. Според нея реабилитацията може да премине само през овъзмездително правосъдие и лустрация, чрез обозначаване на символичните места на паметта, чрез създаването на мемориали и музеи, които по достъпен начин да предадат историята на идните поколения.

В предаването се включи и един от бившите затворници в Белене – Иван Семков, който е роден и живее в Ловеч. Той е бил николапетковист и преди това е бил политически затворник в Ловеч, Шумен, Плевен и Стара Загора.