Зам-кметът връчва бюджета на ОУ Христо Никифоров

Заместник-кметът на Община Ловеч Венцислав Христов коментира с чувство за хумор една критична статия в троянски сайт, в която анонимен автор се гневи, че ще правим рокфест в бившата казарма в центъра на града. „Някой питал ли е народа каква музика иска да слуша, там се е ляла кръв, а сега ще леят бира“, остроумничи троянският сайт. Отговорът на Христов е като бръснач:
„Не било редно да се свири рок и да се пие бира в бившата казарма?! То и аз не смятам за редно да се вари ракия на площада и казанът да не е свързан с НАП, но троянци го правят всяка есен на Празника на сливата”, отсича зам.-кметът.
Тази бърза реакция е типична за високия мъж, който влезе след последните избори в екипа на новия кмет на Ловеч Корнелия Маринова. Венцислав Христов е заместник-кмет на Община Ловеч с доста широк диапазон от сектори – отговаря за образованието, културата, туризма, здравеопазването и социалните дейности. Роден е на 29 април 1960 г. в Ловеч. Като дете е израснал, и то доста височко, из двата най-стари квартала – „Вароша” и „Дикисана”.
Средното си образование завършва в Механотехникума, а висшето – в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, има специалност „Начална педагогика”. Женен, има една дъщеря, която прохожда още в студентското общежитие. Заедно със съпругата са разпределени за учители в Летница, там работят до 1992 г. Христов изкарва и две години като директор в училището в Горско Сливово. После става регионален инспектор за 1,5 година, а от 1993 до 1998 г. е помощник-директор на ОУ „Димитър Димов. От 1998 г. до идването в общината е директор на ОУ „Христо Никифоров”.
Много е тихо тук , това беше първото ми впечатление като дойдох в общината, разказва днес зам.-кметът, който е свикнал с ученическата глъчка и шум. Дали му липсва училищният звънец? Отговоря, че има моменти, когато иска да запали колата и да посети старото си работно място. Вече четвърти месец не може да свикне с немотата в новия кабинет, от който се вижда Осъм. После с насмешка допълва: „Тишината е нещо непривично за мен. Толкова години съм в училището и винаги, когато всичко притихне, съм се притеснявал. Защото това означава, че има инцидент. Освен това в училище няма обедна почивка, а тука има и става още по-тихо. Затова през първите си дни винаги се ослушвах, защото мислех, че нещо се е случило.“
Инцидент наистина има. Случи се така, че в общината влезе едно от знаковите лица на прехода, бивш лидер на СДС в Ловеч, кандидат за кмет в миналите кампании, а сега е зам.-кмет от квотата на Реформаторския блок. В момента обаче му се налага да работи с част от хората, назначени от бившия „червен“ кмет. Не му е лесно…
Венцислав Христов е най-познатият сред обществото в сравнение с другите двама заместници на кмета Цветан Георгиев и Ивелина Радевска.
Като директор в ОУ „Христо Никифоров” заедно с целия колектив са положили огромен труд, за да направят училището едно от най-добрите в града. „Административният ми опит помага много в сегашната работа. Един от ресорите е образование и култура, които са свързани с училището, така че има нещо общо между двата поста. Но повечето нещата са много различни. В училище работите се случват бързо, почти веднага, а в общината процесите текат малко по-бавно. Още не мога да свикна с този муден за мен ход. Все още ми е трудно да се превърна в чиновник, а пък се надявам и въобще да не стана такъв”.
Според него най-голям пред училищата е проблемът с липсата на достатъчно деца, защото демографската криза е сериозна. Възелът е трудно разрешим, трябва да се разкриват нови работни места, за да се привлекат младите хора, за да бъдат задържани в града. Все повече намаляват учениците, а това води до свиване на паралелки, оттам съкращения, изпразване на класни стаи, сочи още зам.-кметът. Споменава и кои са най-рисковите училища – кожарската гимназия, училището в Малиново.
Относно бъдещето на театъра е категоричен, че общината ще продължи да подкрепя както досега институцията, която дава облик на местната култура. После разкрива, че за хубавия пролетен празник Цветница трябва да очакваме богата празнична програма, в която ще се включат и актьори от Драматичния театър със свои идеи. Българското национално радио пък ще предава на живо празненството. Зам.-кметът Христов разказва и за ремонтираната спортна зала, сега е в добро състояние, но според него Ловеч се нуждае от нова зала за около 3000 души.
Проблемите на Общинския оркестър също са решими, обяснява ресорният зам.-кмет. Там е необходим по-добър менинджър, музикантите са добри, трябва да участват в по-широк кръг от прояви, могат да се търсят и комерсиални участия, за да имат приходи.
Общината се е представила добре на последното туристическо изложение в София, но трябва още много да се работи – хората от страната знаят много малко за нашия град, счита Венцислав Христов.
Същевременно не пропуска да похвали групата младежи, които работят и до броени дни ще отворят кинозала в дом „Преслав“. В областния град нямаме голям екран вече над 20 години.
„Надявам се всичко в Ловеч да става все по-добре, началните стъпки ги виждам в раздвижването на пролетния празник Цветница. Ще дадем възможност на повече хора да се изявят, ще има сергии и сцени и на двата площада в центъра, а също и на гаровия площад. Постепенно с воля и труд ще увеличаваме културните събития”, обещава зам.-кметът Христов.
Когато става въпрос как използва свободното си време, споделя, че не влиза нито в групите на запалените ловци и рибари, нито при спортистите, макар да е спортувал на младини. Обича разходките със семейството, обожава планината, наскоро е преоткрил красотата на Родопите.
Себе си смята по-скоро за работохолик. „Винаги, когато съм се захващал с нещо, съм го правил истински и докрай. Затова не обичам артистите в работата, онези, които се преструват, ще вършат нещо“, споделя Христов. Накрая подчертава, че със сегашния кмет Корнелия Маринова дълги години са директори на двете най-големи основни училища в града. Имало е съревнование между тях, но не и съперничество, всеки е гледал да направи повече за децата. После споменава една весела случка:
„Един местен фотограф преди години ни снима с Корнелия Маринова като училищни директори на празника 24 май и пусна снимка във вестника си с нашите случайно разминаващи се погледи. Гледат в различни посоки, твърдеше текстът под фотографията. Не позна нито тогава, няма да познае и сега, защото с кмета гледаме в една посока…“
Адриана Данова