Новото управление на община Ловеч руши табуто върху лагера „Слънчев бряг“

lager 72  deca

Младото поколение знае малко за лагера „Слънчев бряг“

Новото управление на община Ловеч в лицето на кмета Корнелия Маринова реши да освежи паметта ни за комунистическия лагер „Слънчев бряг“. Със замах ще бъде разчупено едно дългогодишно табу и общината ще се включи в тазгодишното паметно шествие до лагера.
Досега нито един кмет на „червената крепост“ на Ловеч не посмя да стъпи на лобното място, като същевременно партийната преса публикуваше заблуждаващи материали и милиционерски архиви без необходимите разяснения. Символ на репресии на комунистическия режим, лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч е съществувал в периода 1959-1962 г.
Събитието вече е включено в културния календар на Община Ловеч, въпреки гробното мълчание на социалистите. Така наред с шествието, организирано по традиция от СДС в съботата преди първа пролет, ще участва и общината. Предвижда се кръгла маса, прожекция на филм и включване на подбрани свидетелства.
Това ще стане в сътрудничество с парламента и неправителствени организации, работещи с хора, преживели репресии. На практика се слага начало на дебат за „местата на памет“, които носят раните от масовите репресии по време на тоталитарния комунистически режим.
Като начало публикуваме текста на д-р Калина Йорданова, психолог и психотерапевт в Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание (АСЕТ).
Калина Йорданова е от Ловеч, възпитаничка на Езиковата гимназия, която миналата седмица имаше среща с кмета Корнелия Маринова.
Ето материала:
Основен инструмент за съхранението и предаването на паметта е разказът. Паметта за миналото обаче е съхранена и в места от пейзажа, белези по тялото, моменти, за които не се говори. Историкът Пиер Нора нарича тези не-езикови резервоари на миналото „места на паметта“, (les lieux de mémoire), които винаги са в конфликт с официалната версия за историята.
Периодите на политическо насилие засилват напрежението между паметта, съхранена в пейзажа и тялото, и официалната версия за историята. Това е така, защото политическата употреба на историята се опитва да заличи паметта, тъй като тя може да възпрепятства ползите от употребата. Различните участници в историята не могат да се споразумеят около езика, с който да назоват събитията от миналото, понеже миналото има реални ефекти върху тяхното настояще. Ето защо истинската мисия на историята, казва Пиер Нора, е в това да разруши паметта или да лансира едни спомени за сметка на други.
Защо това е важно днес?
Антропологът Виина Дас смята, че политическата употреба на миналото фрагментира историята, създавайки множество паралелни нейни версии – на оцелелите, на преследвачите, на свидетелите и на неангажираните, а напрежението между тези версии довежда до повторение на историята, вместо до нейното приемане.
Лагерът за принудителен труд край Ловеч, използван за изтезание и убийство на политически противници през 50-те години на 20-и век, е пример за нерешено напрежение между официалния дискурс в историята на града и паметта на оцелелите и свидетелите. Липсата на обществен дебат и значимо събитие, което признава това място на паметта, е свидетелство за системно отхвърляне на моралната реабилитация на убитите и оцелелите, както и неофициално потвърждение на приемствеността между извършителите и техните политически наследници.
Опитът на Чехия, Германия, Румъния и Унгария показва, че признаването на миналото реабилитира морално не само жертвите, но и наследниците на извършителите, защото така те могат да се освободят от мълчанието, което притиска собствената им семейна история.
Какво можем да направим, мотивирани от желание да интегрира маргинализираните с години аспекти от миналото на града ни и да покаже включваща, вместо изключваща политика? Например управлението на Община Ловеч в партньорство с българския парламент и организации, работещи в полето на травмата, да поставят фокус върху деня в памет на жертвите, отбелязван в края на март.
Всеки, който се чувства свързан с паметта на своя град и готов да направи принос към една по-пълна версия за миналото на Ловеч, може да запише и изпрати история на оцелял или свидетел до редакцията. Тези истории ще бъдат съхранени и публикувани в датата на мемориалното честване.

Д-р Калина Йорданова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.