Как банята-музей в Ловеч преплита историята с модерните технологии

musey voda

Израснала съм във Вароша, квартал на Ловеч, на една пряка от т. нар. Турска баня. Имам много спомени, свързани с нея от детството, защото всяка седмица баба ме водеше там и ми смъкваше кожата. Спомени…

Затова с любопитство по Коледните празници посетих вече реставрираната сграда, превърната в Музей на водата.

Самата идея за музей намирам за блестяща. Водата е богатство, което ценим, както здравето – разбираме колко е важно за нас, само когато ни липсва.

Но днес от музея „Дели Хамам” излизаш „сух от водата”, защото тя е виртуална. Запазени са фасадата и вътрешната архитектура на банята. Млад мъж сладкодумно ни обясни предназначенията на трите вида помещения, според температурните разлики в тях. А аз си спомням още …

Спомням си тапицираните нарове, служещи за релакс след изтощителното къпане, бюрото на касиерката близо да вратата, дори печката с дългия кюнец… Имаше и втори етаж, изграден като вътрешен балкон. Още чувам скърцането на дъските под стъпките на жените, закъснели за по-хубавите места долу. Сега това помещение, макар и почти празно, ми изглежда доста по-малко. Сигурно защото тогава е било пълно с хора. В онези времена къпането отнемаше повече от час, но никой не бързаше. Жените обменяха клюки и рецепти в лежерно темпо, под купола гласовете им се сливаха и звучаха като жужене.

Но да продължим с разходката в музея.

От преддверието – хладната зона, се влиза в едно междинно пространство. Тук виртуалната вода е във вид на ефирни пръски, падащи като завеса на входа. Ефектът е изключителен! Помещението е празно. Вляво е тоалетната, напълно автентична. В спомените ми в тази стая имаше чешма, с вода за пиене и огромно циментово корито, пълно с  дървени налъми. Налъмите са един от емблематичните символи на турската баня – днес дълбоко забравени. Затова сега (напълно безплатно) подарявам една идея за сувенири от „Дели Хамам” – дървен налъм с каишка от брезент…

После влизаме в топлите помещения. Това са къпалните. Запазени са местата на урните, но всичко е ново, чисто, а водата всъщност е светлина. По монитори текат образователни филми. Може да се научи много както за турските хамами, така и за римските терми, от които турците са се учили…

Чудесно решение е стъкленият под в едно от помещенията. Под стъклото се виждат старите зидове, водоснабдяването и канализацията. За да е по-атрактивно, осветлението на пода сменя цветовете си.

С две думи: банята-музей е интересно място, където се преплитат история и модерни технологии. За мен беше разходка в миналото и крачка в бъдещето.

Препоръчвам музея на гостите на Ловеч!

Искра Тодорова

Един коментар към “Как банята-музей в Ловеч преплита историята с модерните технологии

  1. Браво, Искре! Много хубаво си го написала.
    Аз бих добавила, че е добра идея в музея на водата поне да може да се пипне вода.
    Ако можех да избирам, бих избрала действаща баня, а не музей.

    Харесвам

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.