Още един преподавател от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“  и други институти у нас и в чужбина се оказа агент на бившата Държавна сигурност – Стефан Коларов. Той е бил вербуван от служите през 1973 г. Това разкри комисията по досиетата  със свое решение от 18 март 2015 г.

Три имена	Стефан Любенов Коларов
Дата на раждане	28.09.1943 г.
Място на раждане	гр. Лом
Вербувал го служител	о. р. Младен Младенов на 16.08.1973 г., регистриран на 17.08.1973 г.; регистриран в ПГУ на 22.01.1985 г.
Ръководил го служител	о. р. Младен Младенов; о. р. Ив. Недялков; о. р. Мл. Младенов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, управление VI-I-III, управление VI-IХ-II, ПГУ-IV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент; секретен сътрудник
Псевдоними	Венцислав Арабаджиев; Венцислав
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка, съдържащи се в дело Ф1, а.е. 5754; в архивно дело IVК-7578, т. 4 се намира агентурно сведение от аг. „Венцеслав“; в архивно дело V-О-76690 се намира агентурно сведение от аг. „Венцеслав“; в архивно дело III раз.-32730, т. 1 се намира агентурно сведение от аг. „Венцислав Арабаджиев“ с рег. № 34522; рег. дневник – 2 бр.; обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 911/ 21.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 71/ 25.01.1990 г. личното и работното дело на „Венцислав Арабаджиев“.
Снемане от действащия оперативен отчет	1988 г.
Публична длъжност или публична дейност	Ръководител на катедра от 22.12.2006 г. до м. май 2007 г.

 

Стефан Любенов Коларов  завършва специалността “Журналистика” в СУ “Св. Климент Охридски” (1968). Работил е като редактор във в. “Народна младеж” (1967), референт в Съюза на българските писатели (1968), редактор в сп. “Обзор” (1969–70), в агенция “София-прес” (1970–71), в Профиздат (1974–75), във в. “Литературен фронт” и в отдел “Литература и изкуство” на в. “Работническо дело” (1975–79). Като аспирант на акад. Георги Цанев защитава дисертация на тема “Творчеството на Ангел Каралийчев” (1975) и получава степента “доктор”. От 1977 г. е преподавател в катедра “Българска литература” във Филологическия факултет на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и през 1980 г. е избран за доцент. Научен сътрудник от 1979 г. и старши научен сътрудник от 1988 г. в Института за литература при БАН. Чел е лекции по история на българската литература във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (сега НАТФИЗ) от 1980 до 1984 г. Бил е преподавател по български език и култура в Университета “Жан Мулен” в гр. Лион, Франция (1984–88). Гост преподавател в катедра “Библиотекознание и масови комуникации” в Стопанския факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където изнася лекции в специалностите “Библиотечно-информационни дейности”, “Книгоиздаване”, “Връзки с обществеността”, “Журналистика” и др. Научен ръководител е на магистърските програми “Масови комуникации и журналистика” и “Медии и реклама”. Като член на катедра “Книга и общество” в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София изнася лекции по история на новата българска литература, теория и практика на текста и теория и практика на масовите комуникации в специалностите “Печатни комуникации”, “Библиотекознание и библиография”. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Изследва проблеми от историята на българската литература, от историята и теорията на журналистиката и книгоиздаването. Заедно с преподавателската си работа се изявява като литературен критик и публицист. Издал е десетки книги по литературни въпроси.