Навършват се 26 години от първото шествие до Лагера на смъртта в Ловеч. На 21 март 2015 г., събота, в Ловеч ще се проведе поклонение в памет на жертвите на лагера „Слънчев бряг” край града, припомня сайтът desebg.com. Събитието е организирано от СДС-Ловеч, а традицията е поставена през пролетта на 1990 г.
Шествието в събота ще тръгне в 13.30 ч. от площада пред сградата на Областната управа и ще премине през града и по пътя Ловеч-Троян до каменната кариера на Трудовата група – Ловеч край града, станала известна като лагера „Слънчев бряг”.
От 14.30 ч. на каменната кариера на някогашния лагер ще бъде извършена панихида от свещеници от Ловчанската митрополия и ще бъде почетена паметта на жертвите. В поклонението се очаква да участват граждани на Ловеч и страната, репресирани, депутати и представители на ръководства на десни политически партии, журналисти.
Лагерът край Ловеч е създаден със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, ръководено от Тодор Живков, през лятото на 1959 г., след като се взима решение за закриване на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим „Белене”.
По доклад на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков край каменна кариера край Ловеч се създава Трудова група, в която от „Белене” първоначално са изпратени няколко десетки лица, задържани за криминални прояви. Впоследствие лагерът край Ловеч се превръща в място, където без съд и присъда започват да бъдат въдворявани хора по политически причини – селяни, отказващи да работят в ТКЗС, бивши депутати от политическата опозиция, оцелели от дотогавашните репресии, младежи, носещи дрехи, подражаващи на западната мода или носещи дълги коси и бради, определени от режима като „хулигани” и дори такива, чието единствено провинение е разказването на вицове против властта.
Отговорник за лагера е тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясна ръка на Живков в МВР. По указания на ген. Спасов ръководството на лагера създава изключително тежък режим, който граничи с човешките възможности. Побоищата са ежедневие, изкопната работа на кариерата се извършва на бегом, храната е слаба, а медицински пункт се създава едва в края на 1961 г. Лагеристите нямат право на свиждане и им е позволено да се къпят един път в седмицата в близката река Осъм.
Труповете на убитите лагеристи не се предават на близките, а се извозват до Белене, където тайно се заравят на близкия остров „Предела” от затворници в затвора „Белене”.
Лагерът просъществува до пролетта на 1962 г., след като се разчуват убийствата и извращенията в него. Тогава Политбюро тайно го закрива, като ръководството на лагера и Мирчо Спасов са „наказани” с партийни порицания, като по този начин висшето партийно ръководство начело с Живков става съучастник в прикриването на престъпленията.