С нашата народна песен навсякъде изпитвам гордост, споделя певицата Невена Иванова, която неотдавна отбеляза красив юбилей сред приятели и колеги. Това стана причина да я разпитаме за нейния път в изкуството. От 2008 година тя работи в Регионалната библиотека „Проф. Беньо Цонев“, работи и като застрахователен агент,  но никога не се разделя с фолклора.

С професионално пеене се занимава от 1983 г., когато завършва средното музикално училище в Котел. Невена е зодия Стрелец, семейна, с дъщеря на 28 г.

• Кой те запали за музиката?
• За музикалното училище ме запали учителят Любен Коларов още в Пионерския дом в Ловеч. Бях в 2 или 3 клас и до 7-ми клас свирех на тамбура. Но пеех още като бях в село Хлевене, в читалището. Баща ми се занимава със самодейност, с различни обичаи. Моя леля беше секретар на читалището и няколко момичета участвахме в различни празници. А Коларов ме забеляза в училище „Марко Иванов”. Дойде на прослушване, избра ни десетина деца, на края останахме само две – три и започнах да ходя на тамбура. С тамбурашкия оркестър ходехме по лагери. Това беше интересното, хубавото бе да отидеш на лагер. После в Пионерския дом влязох и в хора. Трябваше да избера едно от двете неща, защото много натоварено беше. Избрах да ходя на тамбура. След 7 клас реших да кандидатствам музикално училище. Родителите ме подкрепиха и реших да отида в Котел, профил тамбура. Училището там много ми е дало, много приятелства. После по разпределение дойдох в Ловеч. Тогава художествените и музикалните училища бяха към Комитета за култура.
• Къде имаше такива училища тогава?
• В Плевен имаше една музикална паралелка за народно пеене, другите училища в село Широка Лъка и в Котел – бяха само две.
• Какво искаше да работиш?
• В края на пети курс всеки получи разпределение или за ансамбъл, или за родния град. В Ловеч бяха обявили, че ще се прави ансамбъл. Бяха дошли Леонид Кушев и Митко Стоянов да правят ансамбъл. Дойдохме с колежката Боряна Тинева. Започнах да пея. Дойдох с голямата кошница, че ще се направи нещо, ще имаме ансамбъл, както и беше в началото. Започнахме с няколко тамбури, няколко гъдулки, гайда. Оркестърът стигна до десет човека. Имаше и колеги, които идваха от Плевен.
• Коя ти е първата народна песен, която си изпяла професионално?
• „Полегнала е Гергана” е една от първите ми песни, която продължавам и сега да пея. Изпълнявам повече тракийска музика, не че не харесвам северняшките, но нашите са по-леки, с по-малко орнаменти. Учихме се от сватбарските оркестри и певици. Славка Калчева пееше с оркестър „Странджа”, с оркестър „Козари”. Имаше техни аудиокасетки, неофициални записи. И песни на ансамбъл „Тракия”. Така започнах да правя репертоара си. Много обичам още „Засвирили са дор три ми гайди“, „Слънчице,мило,мамино“ и „Хоро се вие“.
• А коя певица ти е била като идеал?
• Няколко са. Славка Калчева, Руска Калчева, Вичка Николова, солистка на „Тракия”. От нашия край – Мита Стойчева.
• А коя е последната песен, която ти е харесала?
• Последна любима песен ми е „Руска си вода налива”. Пеех е и преди 31 години, по сватби. Та тази песен я направихме с колегата Илиян Димитров в смесен вариант, в размер 2/4 и 9/8, в Дайчово хоро. После я направихме само в в право хоро, така както съм я пяла преди.
• Какво стана, като се върна в Ловеч?
• Дойдох в Ловеч в 1983 г. Започнах концертна дейност, много изяви. С ансамбъла излизахме в чужбина. Бяхме две или три певици, с оркестър от 10 човека. Но след 1989 г. започнаха нещата да вървят назад. През 1991 г. вече стана много трудно самото издържане, защото бяхме на щат към Профсъюзен дом на културата. Имахме танцов състав с хореографи, имаше корепетитори, до тогава бяхме на щат. Така че осем години бях професионална певица. После започнах да се занимавам с какво ли не. Не съжалявам, но никога не съм си мислила, че ще се занимавам с нещо друго освен с музика. Но няма да забравя и постановката на Юлия Огнянова „Железният светилник“ в нашия театър през 1994 г. Участвах като певица, а спектакълът беше удостоен с много награди.
• Какви бяха заплатите тогава?
• Не бяха много – около 250 – 260 лв.,но прилични.
• А сега къде намираш изява?
• В Общинския фолклорен ансамбъл, който се сформира 1997-1998 г. Известният Вальо Барашки започна да прави ансамбъл, но музикантите вече бяха на символичен хонорар, корепетитор, хореографи -също. С удоволствие ходех на всички тези концерти, но без никакво заплащане. Както танцьорите играеха за удоволствие, така го правех и аз.
• В кои страни сте показвали нашия фолклор?
• Първо в Русия, тогава СССР, в Рязан и Коми. После в Германия, в Гърция няколко турнета, във Франция три – четири пъти, в Англия и Уелс ходих на едно турне заедно с Маргарита Атанасова. Имаше сборна формация и едно турне през 1996 г. Имахме среща дори с принц Чарлз, той беше на фестивала в Ланголен. Едно от най-хубавите турнета, най-запомнящо се, беше в Австралия през февруари 2009 с Вальо Барашки. Това е съвсем различен свят от нашия. В Австралия беше много различно, много уникално. Пътуването беше продължително, 24 часа във въздуха, объркваш ден и нощ.
• А кога си изпитвала истинска гордост?
• Навсякъде, където пея нашите песни и те посрещат и ръкопляскат. Например в Австралия срещнахме страшно много българи. Имахме срещи в посолството в Камбера, с посланика. Пяхме пред българи, които са заминали преди 40 – 50 години.
• Дъщерята пее ли?
• Като беше малка, до 6 клас, пееше. Ходеше в ансамбъл „Люляче”. Бяха на турнета с Маргарита Дончева, после Мария Гърмолова го водеше. Знае някои от моите песни и ги пее. Но в един момент каза – аз няма да се занимавам с музика професионално. Това не означава , че не пее.
• Според тебе има ли много певици в нашия град?
• Да, имам колежки, които пеят. Някои дори направиха записи по различни телевизии. Но аз все още смятам, че не е дошъл момента за мен. Сега се чувствам много добре с работата си в библиотеката, с колектива и това ме кара да се чувства щастлива.Интервю на Цветан Тодоров