Чия е войната днес? – коментар на Калина Йорданова

kalina yordanova portret

Непосредствено след атентата срещу списанието „Шарли Абдо“ британският таблоид „Дейли Мейл“ публикува обзорна статия, която открито иронизира световните лидери, пристигнали в Париж, за да си направят „общо селфи“  в памет на загиналите. А къде е тяхната отговорност, е подтекстът на коментара. Настоящият материал използва психоаналитичното и антропологично разбиране за света в опит да обясни динамиката на отношенията в съвременната война.

Ислямска държава и сривът на времето

Ислямска държава набира териториална и политическа мощ. Те е политическо формирование, което си служи със средновековна религиозна реторика, за да оправдае всъщност твърде модерните си военни и политически претенции. В редиците на Ислямска държава постъпват млади и често родени на Запад бойци. Защо това е възможно?

Едно обяснение е национализмът. Според теоретика на национализма Антъни Смит всяка етническа група има своя митология. Тази митология се основава на далечната история на етническата група, но представлява нейна романтична версия. Тя служи на групата, за да я сплоти като нация и да мобилизира защитите й, когато нацията е в опасност. Консолидирането на нацията с помощта на митологизираното й минало обуславя и нейната идентичност: всички, които споделят дадена версия за миналото и се чувстват емоционално свързани с него могат да нарекат себе си българи, гърци, испанци и т.н. В процеса на национално изграждане историческата истина отстъпва място на копнежите и огорченията на нациите в резултат на техните възходи и падения. Мощният мобилизиращ характер на национализма е именно в тези субективни интерпретации на миналото: „споменът“ за Златния век и огорчението от чуждите нашествия след него могат да накарат днешния човек да се усети част от една безвременна общност, която заявява намерението си да възроди своя Златен век. Този процес според психоаналитика Вамик Волкан представлява „срив на времето“. Именно той прави възможно инструментализирането на идеологии на миналото в служба на съвременни политически цели.

Защо сривът на Арабското време е възможен именно днес? Кратка историческа справка показва, че Арабският халифат, достигнал апогея си между 8 и 13 век и успял да обедини всички ислямски братя в една територия, религия и език, предизвиква заразителна носталгия у много араби днес. Това, което дава допълнителен тласък на носталгичните им настроения и ужасяващата европееца агресия, е именно мястото на Запада.

Мястото на Запада

Политическата антропология смята, че радикалните ислямистки формирования са възможни в по-широкия контекст на отношенията между Великите сили. Какво означава това? Да започнем с Афганистан, люлката на тероризма, покосил кулите на Ню Йорк и живота на 2996 души на 11 септември 2001г. Заедно с Ирак, Афганистан е създаден като държава в началото на 19 век от тогавашната колониална Британска империя, за да бъде буферна зона между перлата в Британската корона – Индия, и интересите на Русия на югоизток. Про-британските правителства в Афганистан и Ирак дълго време се борят за подкрепата на местното население, но така и не успяват да я получат. Неуспехът се дължи от части на липсата на уважение поне към етническите граници на съставляващите Афганистан и Ирак групи: кюрдите са разделени между Сирия, Иран и Ирак, пащуните между Афганистан, Иран и навсякъде около него, арабите между Ирак и Сирия. Второ, местните никога не успяват да се възползват от богатствата на страната си. Ирак е пример за монополизирането на природните ресурси на една страна без какъвто и да било достъп до тях на тези, които я населяват. И така първите въоръжени банди от Афгански бойци (пащунски племенни вождове „гилзаи“) се формират, за да организират нападения срещу британската армия в Афганистан през 19 в. През 1842 г. се стига до въоръжен сблъсък между Афгански отряди и Британската армия, която е разгромена и в резултат на това се оттегля от Кабул завинаги. Наследството не е завидно. Афганистан остава с етнически раздробено от прокараните граници население и обект на инвазии:  съветската от 70-те години на 20 в. и американската от 2001г. насам.

Ирак е окупиран от американските войски през 2003г. с обяснението, че войната с тероризма налага свалянето на режима на Саддам Хюсейн. Любопитен е фактът, че до 2003г. няма данни за иракчани, участвали в терористични нападения. Саддам Хюсейн е победен, но държавата му – също. Вместо ред и законност, в Ирак се възцаряват хаос и насилие. Настроенията на местните хора много бързо се сменят: от 80% приветстващи американските войски иракчани няколко години след началото на войната не е останал нито един. Дори в изследване от 2006г, проведено във Великобритания, президентът Джордж Буш е оценен като по-опасен лидер от лидера на Северна Корея. Животът и сигурността на гражданите на Ирак остават негарантирани. Куриозен пример в това отношение е ограбването на Историческия музей в Багдад през 2003г. пред очите на натовския корпус.

Ако на този фон разгледаме паралелно зараждащите се радикални движения в Близкия Изток, събитията придобиват повече логика. В края на  70-те години на 20 в. афгански муджахидини започват открита съпротива срещу съветската окупация, финансово подкрепени от САЩ и Саудитска Арабия. Талибаните се появяват по време на същата тази съветска окупация на Афганистан. Те дават началото на Ал Кайда, която ще организира терористичния акт на 11 септември, този път срещу САЩ. Египетските ислямисти също не са изолиран феномен. Тяхното Мюсюлманско братство се формира по време на Британската окупация на Египет, започнала в края на 19 в. и приключила през 50-те години на 20 в. Хизбула в Ливан се появява в отговор на израелската инвазия в Ливан, а палестинската екстремистка групировка Хамас е отвеният удар на окупираните от Израел палестински територии. За какво всъщност става дума?

Икономика на отношенията

Всички сме единодушни: не е позволено да се убиват хора. Това особено много ни касае, когато убитите са в Лондон, Париж или Москва. Големият брой цивилни жертви, политическите убийства, извлечените с помощта на мъчения „признания“ и ежедневното погазване на човешките права в Афганистан, Ирак и Сирия са също реалност. Ето защо антропологът Джефри Слука нарича отношението на САЩ „държавен тероризъм във войната с тероризма“. Това, което войната с тероризма постигна, е именно обратното на това, което твърдеше, че цели: унищожение на злото. Акцентът върху военната мощ, вместо върху подходящи социални политики в страните, където НАТО се намеси, произведе от семействата на случайно убити граждани или изтезавани политически противници нови попълнения в редиците на джихадистите. Изглежда, че цивилизованият свят се провали в това да спечели на своя страна сърцата и умовете на местните хора, внушавайки им необходимостта от политическа промяна. Тъкмо обратното: гражданите на тези страни бяха и продължават да бъдат оставени на произвол и несигурност, често по-брутални от тези по времето на диктаторските им режими. Лишени от държавност, страни като Афганистан, Ирак и Сирия се превръщат в терен за съревнование на въоръжени отряди, чийто политико-корпоративни проекти са подкрепени от високи технологии и силен националистичен сантимент. Това съревнование фрагментира държавите и ги прави напълно неуправляеми. За местното население обаче радикалните формирования са заплаха, но не по-различна от всяка друга, с която това население е свикнало да живее. За някои хора тя дори предлага форма на защита и възмездие срещу една тежко несправедлива икономика на отношенията.

Бележка:

Авторът Калина Йорданова е доктор по психоанализа и антропология, родена е през 1978 г. в Ловеч, работи в София. Актуалната статия е изпратена специално на вестник НГ.

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.