С първия студ и сняг в Ловешко започнаха да падат и първите коледни жертвоприношения. Не само в селата, а и в крайните квартали на областния град започна най-чакания ритуал – клане на прасето. Около закланото прасе се въртят главно мъже, казанът с топла вода дими, майстор-колачът умело върти нож и разфасова трупа. В старата варошлийска къща се пазят традициите и се предават на следващите поколения. Има и нововъведения. Това прасе бе опърлено и разчленено върху поставка от европалети. Днес се ползват се газова горелка или бензинови лампи, а едно време пърленето ставаше върху трап.

„Изпълнението на този празничен обряд започва още от сутринта около девет часа,когато касапите идват с работно облекло. Домакинът подава въжето на един от тях, който влиза в кочината и здраво завързва единия от задните крака на прасето“, описва подробно древния обичай Найден Ангелов в статия в НГ през 1998 г, бр.130.
И днес е видно, че при клането на прасе няма случайни жестове – всичко трябва да се направи по точно определен начин и с табиет. Важен момент е бързото и безболезнено умъртвяване на животното, за да не стават циркове. Днес малцина отглеждат прасета в двора си – това не е рентабилно. По-изгодно е да си купиш готово прасе – цената на живо тегло е около 3 – 4 лв/кг. Ако е 150 кг – излиза около 500 лв.
По обработката на месото има също тънкости- трупът се пърли и обработва с висока температура за да се унищожат бактериите. При разфасоването постоянно се полива с вода, натрива се със сол, за да не се развалят. В Северна България кожата на животното и особено ушите са сред първите деликатеси – посоляват се и са мезе на греяната ракия.
По традицията мероприятието завършва с трапеза.
Снимка Николай Стоянов