Новата книга на Георги Мишев „Мир на страха ни“ опитва да обясни близкото минало

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Новата книга на  Георги Мишев (79 г.) „Мир на страха ни“ е опит да се обясни близкото ни минало през случки, спомени и размисли. За зрелия човек след определена възраст няма по-интересни четива от мемоарите и историческите летописи и това е част от признанието, че колкото и да си врял-кипял, нищо не си разбрал. Затова постоянно търсим доказателства за тезите си.

Изглежда Георги Мишев си е отговорил на доста въпроси и може ясно да разказва за своя живот – от детството до наши дни. Разказва сладкодумно, живо, с неподправено чувство за хумор и за трагично. Книгата му е своеобразен фин инструмент за сверяване на обществения интерес и критичен мерник към измамите.  И понеже голяма част от живота му минава в Ловеч и Ловешко – книгата е калейдоскоп от известни личности от нашия край. Като кореспондент на детското списание „Септемврийче“ и млад автор на разкази, той се сблъсква с типичното за тоталитарното време неразбиране на творческата личност. Ето какво го посъветвал тогавашният шеф на Държавна сигурност Стойко Странски: „Винаги когато решиш нещо да драснеш, отбий се за малко тук, на втория етаж… Резолюцията ми ще бъде само “Да“ или „Не“.

Специално внимание е отделено на местния литературен кръжок „Кърпачев“, в който влизали Цвятко Йовчев, Марин Колев, Димитър Яров, д-р Джабарски, Венци Пейков. Обрисувана е и на първата редакция на в. „Заря на комунизма“ с главен редактор Христо Хараланов, както и колоритният журналист Иван Журотов. Има точни думи за ярки местни фигури като учителката Летисия Чернева и поета Димитър Лепавцов.

Отделно Георги  Мишев прави точни и саркистични портрети на редица наши видни културни и политически дейци, включително на  Тодор Живков. Споменатите личности са толкова много, че следващото издание ще се нуждае от показалец.

Особено страстни, дори гневни са страниците, в които се разобличава глупостта и безхаберието на реалсоциализма (предпочитан термин) – насилственото коопериране, гигантоманията в промишлеността или масовото строене на микроязовири, които днес, оставени без поддръжка, периодично заливат страната.

Писателят се спира подробно и на първите години след промяната през 1989, когато той се включва в политиката като депутат от СДС. Днес той прави точен и дълбок анализ на причините демократите да не успеят във всичко. Симпатиите му са на страната на Жельо Желев – според него един от малкото политици, който не се е обогатил и остана честен човек.

Заглавието „Мир на страха ни“ напомня за израза „мир на праха му“, който се използва за последно сбогом. Това е и препоръката на Георги Мишев – да се простим със страха, който явно е големият ни грях.

Цветан С. Тодоров

 

Георги Мишев: Много вода изтече от времето на социализма, не само в река Осъм

Свързахме се по телефона с автора Георги Мишев, който със съпругата си Вера живее в Панчарево. Той живо се интересува от отзивите в Ловеч и се зарадва, когато разбра, че книгата му се намира вече и в местната библиотека. Неговите отношения с града на Осъм са противоречиви. Припомняме, че миналата година той се отказа от почетното гражданство заради негативното отношението на местната власт към поп Кръстю.

Нашият земляк Георги Мишев е сценарист, писател и редактор. Автор е на книгите „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“ и др. По негови сценарии са заснети филмите „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Дами канят“, „Самодивско хоро“, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ и др.

Блиц с автора Георги Мишев

–        За първи път във вашата книга срещам твърдението, че за концлагера „Слънчев бряг” през 60-те години се е разчуло след репортаж по югославската телевизия…

–        Няма доказателства, но така се говореше тогава. Казваха, че оттам са почнали да се разплитат нещата за зверствата в лагера. Минал екип покрай Ловеч и успял случайно да снима техния каторжен труд. След като го излъчили на Запад, случаят се разчул, а лагерът – закрит.  Както повечето промени у нас, и тази изглежда е инспирирана отвън…

–        В книгата ви постоянно смесват минало и настояще?

–        Това напомня на монтажа в киното и изглежда този принцип съм го привнесъл и в литературата. Но не съм го мислил предварително, просто така излезе. Паметта някак си се командва сама, управлява се автономно, има свой живот.

–        От спомените ви личи, че имате доста бележки от онова време?

–        Имам материал за още три такива книги. Не всичко може да влезе в една книга, някои образи направо са ощетени, малко съм казал за тях. Има какво още да се разказва.

–        Творбата ви се нарича „Мир на страха ни”, но аз съм свидетел, че някои хора и днес ги е страх от сенките на миналото. Докога?

–        Не знам от какво ги е страх още хората. Много вода изтече от времето на социализма, не само в река Осъм. Времето наистина тече. Впрочем, интересно ми е какви отзиви ще има за книгата в Ловеч.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.