Да дадем село Лисец на кучетата или за кого работи Районната прокуратура в Ловеч?

лисец куче сара  1

През месец март 2009 г. една жителка на с. Лисец, община Ловеч, беше нападната и полуизядена от домашни кучета. Скоро след инцидента жената почина. Зловещо, нали? Човешката психика обаче е устроена така, че да забравя неприятната част от реалността.  Реалността от своя страна често ни напомня за себе си именно с това, което се мъчим да забравим. Следната не толкова драматична,  но също така поучителна история, свързана с кучета, Прокуратура и гражданска съвест, е едно такова напомняне.

Отново в с. Лисец на 12 октомври 2014 г. моето куче, разхождано от родителите ми, е нападнато и умъртвено от друго домашно куче в присъствието на своите собственици – (имената се пазят в редакцията). Без да направи опит да се намеси, мъжът констатира смъртта, причинена от неговия домашен любимец, с думите ‘Ми то сигурно вече е умряло’ и напуска мястото на действието. Съпругата му го последва. Няма да навлизам в сантиментални отклонения, не защото скръбта няма място в света на хората и животните, а защото не тя е фокусът, в който целя да привлека вниманието на Ловешката общественост.

В срок от седем дни след инцидента аз подадох четири жалби – до полицията, Районната Прокуратура, Община Ловеч и Агенцията за безопасност на храните. И повярвайте ми, не защото искам обезщетение – каквото безспорно собственикът на кучето-убиец дължи, а защото смятам, че моята гражданска съвест изисква да реагирам, когато според закона ‘собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места’ и ‘да го отглежда по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица’ (чл. 11 (10) и чл. 11 (11) от Наредбата за реда на придобиване, притежание и отглеждане на кучета на територията на Община Ловеч). Какво ако нападнат беше баща ми, а не кучето ни?

В деня след инцидента родителите ми се интересуват за имената на собствениците на кучето. Съседи ги насочват към семейството, но дават имената  на другата сестра и нейния съпруг, тъй като и двете семейства отглеждат кучето Сара, а мъжете в тях работят заедно. Жалбоподателите допускат неточност, но нали затова ще има разследване?

Прокурор Бойко Василев, когото дознател Цветомир Божинов нарече ‘педант’, разпореди проверка по случая. Бях впечатлена от определението, защото в моя езиков речник то означава внимание към детайла и прецизност в следването на процедурите. Моите родители бяха разпитани като свидетели, а аз написах подробни писмени обяснения. Дотук звучи добре, нали? Но за да подготвя читателя за последвалата може би очаквана развръзка, трябва да изтъкна една неформална, но важна подробност: близка роднина на собствениците е бивш прокурор от Ловеч. Предчувствате ли вече посоката на развитие на случая?

Ето я и нея: на 23 ноември 2014 г. получих по пощата без обратна разписка постановлението на Прокурор Василев, подписал се под напълно сгрешеното ми собствено и бащино име и полуверен адрес за кореспонденция. Питам се дали тази немърливост е тенденциозна. Съдържанието на постановлението дава и отговора: документът твърди, че съпрузите, посочени от мен за собственици на кучето Сара, отричат, че са били на разходка на 12 октомври 2014 г. и че притежават черно кане корсо, отговарящо на името Сара, което иначе цялото село разпознава и дори търси за разплод. Не е ли работа на разследващия полицай да събере информацията по случая, да разпита съседи и установи самоличността на извършителите? Нали не мислите, че първата работа на човек, извършващ закононарушение, е да си извади личната карта и да се легитимира? Закононарушение има. Едно куче е разкъсано от друго в присъствието на собственика си, който не може да упражни контрол върху любимеца си. Кучето е идентифицирано и заснето по-късно от екип на „Народен глас“ в рамките на един ден. То живее е къща в село, което наброява 669 души според последното преброяване. Толкова ли е трудно на Районната Прокуратура да идентифицира едно куче от рядка порода и неговите собственици по точно описание на вида и мястото им на пребиваване? Или всъщност институцията, която трябва да помогне на жалбоподателя да постигне морална амнистия, всъщност го кара да се почувства нищожен, зависим и унижен пред двойните си стандарти. Този отговор поражда у мен много въпроси. С кого се коалира държавата? Има ли място за професионално достойнство? Интересува ли ни това, което се случва пред очите ни или единственото важно нещо остава това, което смила стомахът ни? Но най-същественият въпрос е за кого работи Районната Прокуратура в Ловеч.

А вие как мислите?

Д-р Калина Йорданова

 

Един коментар към “Да дадем село Лисец на кучетата или за кого работи Районната прокуратура в Ловеч?

  1. Значи казвам всяка прокуратура
    я боли нали за к …… ура
    кои правилата нарушават
    важно е заплати да получават.

    Отделно е, че на престъпници помагат
    това, онова да получават
    Ей така разбираш ли безплатно
    на другаря за да му е приятно.

    При мене беше другаря гоблена Петър
    дето иска все да минава метър.
    След като ЕС и прочие съюз ни анексира
    законодателството всеки може да си избира.

    Харесвам

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.