По повод Националния ден на траур – от Елена Георгиева

435e49a023a3e8f04bbe389b8997a019 На снимката: Фабриката в Горни Лом след взрива, убил 15 души.

Точно днес е денят, в който нещо в мен се пречупи, написа днес във Фейсбук Елена Георгиева от Ловеч. И още: Няма надежда, няма вяра, няма любов, няма нито капка мъдрост или частичка отговорност в тази наша държава. Каква е тази орисия българска да се отива на почти сигурна смърт за парче хляб, да се навежда глава и да се лее кръв в мирно време.

 

И изведнъж да се окаже, че в този завод-барутен погреб нищо не е било наред, но пак никой не носи отговорност, пак са виновни загиналите, защото някой някъде отново не го е еня, защото е взел под масата едни пари, затворил си е очите за нередностите и после спокойно е заспал в собственото си легло. И дори вероятно цели села са се молили да не затворят този завод, защото друга работа наоколо няма. Не е орисия това, това е наредата в обществото ни. Държим се така, сякаш сме най-богатата държава на света и разполагаме с неограничени ресурси, а човешкият живот е най-евтината стока. Пък политиците ни са си все същите – все така се правят на учудени, че някъде има места, където хората получават минимална заплата, макар че ходят на работа и с тези никакви пари успяват да гледат семействата си. С нашите политици ние живеем в паралелни вселени. Няма по-умни от нашите политици. Колко време ни държат на ръба, колко време ни клатят… Забълбукват ни постепенно, успиват ни, правят ни меки, безразлични и безсилни, забили нос в битовизмите, от които зависи пустото връзване на двата края. Измислили са го и мърдане няма. Тропкат хорА, пътуват по света, гледат „важни“ мачове, разхождат се с многобройната си охрана и чистички ботушки при пострадалите, колкото да се пречкат, поучават ни от екрани и се усмихват мазно от листовки… И защото все някак трябва да се живее, повтарям си непрекъснато и опитвам да си спомня очите на всички свестни и добри хора, които познавам и които си вършат работата със сърцето си, защото мислят, че така трябва да бъде. Но тези хора стават все по-малко и все по-тъжни. И колко ли още време ще устискат тази шепа все по-малко и все по-тъжни свестни хора.
Какви разхвърляни мисли… Но просто днес е такъв ден. Трудно е.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.