За голямото празно място в изкуството след кончината на Петър Дочев (1934 – 2005) напомни откритата юбилейна изложба живопис в Ловеч в четвъртък. Сякаш осъзнавайки пропастта, която дели неговото изкуство от всекидневието, публиката стоеше някак дистанцирано от големите картини. Директорът на галерията Спас Дочев (не е роднина на Петър Дочев) ни припомни за гражданския нерв на твореца, като прочете едно негово интервю. Близките – съпругата Лили и дъщерите Десислава и Тотка ни напомниха за личния свят на художника, многолик и човечен, колко е обичал стария Ловеч и че най-голямата колекция от негови картини е именно тук.

Името на Петър Дочев е трайно свързано с най-авангардните позиции в изобразителното изкуство. Изложба като тази (от лични картини на семейството и от фонда на галерията) ни разкриват колко е изкуствено делението на творчеството на два периода – индустриалните пейзажи от времето на социализма и изчистените пластични етюди без конкретна образност след промените от 1989 г. Просто художникът се е приближил още по-плътно до веществото, до атома, открива вселената под нов ъгъл. Петър Дочев е свръх модерен художник, който поставя теми като празнотата , отсъствието, като преоткрива универсалността на геометричните форми (кръг и квадрат) и цветове като черно и златно.
Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, работи в Кремиковци и по-късно пак се връща на село. През 1956 завършва Художествената гимназия в София, специализира при художника Иван Христов, който сядал да рисува заедно с младите. През 1957-1959 е в Художествената академия при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански.

За значението на наследството на Петър Дочев говореше присъствието на видни художници като Цвятко Дочев от Терзийско и Ахим Пурвин от Берлин.Тук беше и единственият творец, който в Ловеч твори абстрактно изкуство – Николай Найденов. За незнание и безчувственост пък говореше пълното отсъствие на представители на властта.
Цветан С. Тодоров