Навършиха 60 години от рождението на ловешкия поет Димитър Георгиев

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

На 23 юни се навършиха 60 години от рождението на моя приятел- човека и поета Митко Георгиев. Спи спокойно, приятелю, и мир на праха ти! Жив си в сърцата ни!

Този текст заедно със стихотворението „Молитва“ ни изпрати ловешкият литератор и писател Веселин Казанджиев.

Стихотворението му е посветено на Димитър Георгиев е завършва така:

 

„После… знам, че съм смъртен.

Ще поискам само едно-

да ме пуснеш само за малко,

само за час да прескоча до Рая.

Искам пак да се видя със Митко.

Имам толкоз много да му казвам.

Остана ни толкова да си кажем.“

 

Така Веселин Казанджиев ни подсеща за забравения поет, напуснал ни трагично в края на 90-те години на миналия век, за да поеме по страшната  пътека, оставена ни от Яворов, Пеньо Пенев и Петя Дубарова.

Димитър Георгиев е  роден през 1954 г. в Ловеч. Завършва гимназия в родния си град, после класическо пеене в консерваторията. Издал е стихосбирките „Есенни стихотворения“, „Религия“, „Последни сълзи“, „Елегични пътища“ , „Черни камъни“, „Мишена на скръбта“, „Амалгамата човек“. Именно в последната книга, която съдържа и философски фрагменти, Димитър Георгиев пише: „Съвестта е митница на човека“. (НГ)

 

Молитва

 

На Митко Георгиев

 

Как ми се иска още, вечно

да тичам по сънни ливади,

жадни за утрото, за първия лъч

на оня нехайник слънцето.

Да прескачам сребърни ручеи,

задрямали в смълчани долини,

да прелитам край тихи дъбрави,

пълни с тайни и несъбудени песни.

А през зимата със старите ски

да разрошвам и стоплям челата

на сини, замръзнали скатове.

Най ми се иска, жадува го всяка

частица на старото тяло,

всяка струна на млада душа,

искам пак да се гмурна налято

в сребристата грива на Осъма,

моята родна и свидна река.

Позволи ми го, Боже, можеш го,

поне още веднъж да надвия

белите бързеи на Осъма,

обичам го, знам, и той ме обича.

Дано да сме същите, както някога!

 

„После… знам, че съм смъртен.

Ще поискам само едно-

да ме пуснеш само за малко,

само за час да прескоча до Рая.

Искам пак да се видя със Митко.

Имам толкоз много да му казвам.

Остана ни толкова да си кажем.“

 

В. К.

 

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.