Безусловен успех на поезията на Гълъбина Митева в Ловеч

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Безусловен успех пожъна поезията на Гълъбина Митева в сряда вечер в КДК – Ловеч. Новата поетична книга „Тази вечер Господ ме целуна” бе представена от издателя и редактор на книгата Маргарита Трифонова, която е и собственик на Издателска група „Бряг”, издаваща и „Народен глас”.

„Издателство „Бряг” за 17 години, освен вестници, е издал и много книги, най-много поезия, защото поетите са най-напористи. Ние решихме да предложим на Гълъбина да издадем нейната книга и това стана спонтанно. Ловеч е петият град, в който ние правим представяне. Гълъбина е момиче по дух и има нелека съдба и жизнен път…” каза Маргарита Трифонова. Тя разказа още за историята на тяхното запознанство, преминало през фейсбук, телевизионно предаване и поредица от лични срещи.

Поетесата идва за първи път в Ловеч, но успя да предизвика жив интерес сред присъстващите, повечето изкушени от словото хора, юристи, общественици.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПрисъстващите се запознаха с част от книгата чрез рецитал, поднесен от актрисата Слава Георгиева и пианиста Валерий Хомяков. Кратък анализ на поетика направи гланият редактор на НГ Цветан Тодоров

Истинската изненада обаче настъпи, когато поетесата сама започна да чете своите творби. Гълъбина Митева е изградила свой сценичен образ, който в най-висока степен разкрива богатството на нейното слово. Ефектът на завладяващите творби беше толкова силен, че ако срещата траеше един час, то още толкова тя раздаваше автографи и говореше с новите си почитатели. В резултат бяха разпродадени всички екземпляри от книгата. Късно вечерта пък възникна дискусия във фейсбук, където се чуха разнородни мнения – доказателство, че никой не е останал равдодушен.

(Събитието стана възможно и благодарение на спонсорството на верига магазини „Слави мес”, магазин,а за вино „Винослав” и на бизнесмена Петко Игнатов.)

Гълъбина Митева волно използва метафората на лудостта

Основните характеристи на книгата включват естествен, самороден стих, честност към  читателя, липса на всякаква поза… Още –  има една граничност на чувствата, на самото съществуване, когато човек няма какво повече да губи.

Гълъбина Митева волно използва метафората на лудостта – поетесата така нарича своята свобода. Нейният лирически герой (настоявам за това отграничение) е в днешното време, неотделима от актуалното, а не принцеса в кула от слонова кост. Друга особеност – героят е активен, иска и другите да са луди, да я ревнуват. („Искам да си луд. Да ме ревнуваш“)

Другата метафора е  птицата – свободна, готова да отлети всеки миг, когато дори иска да остане. Птицата е природата, свободата на предвижване, там при реката, морето  и селото.

Това са птиците като медиатор, водач към други светове. Това е в противовес на града – за героят той  е бетонна джунгла,  шумен панаир на суетата. Звучат и някои неочаквани референции, препратки и срезове. Би могло да се търси паралел с „Вечната и святата“ на Елисавета Багряна, с поезията на Станка Пенчева и Маргарита Петкова. Може да се погледне и по-смело. Гълъбина Митева е като днешен отговор на въпроса какво би писала Петя Дубарова, ако е беше се самоубила на 17 години? (из словото на Цветан С. Тодоров)

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.