Храброст е да спасиш давещ се човек с риск за живота си, да извадиш от пожар старица, да дадеш вяра на безнадеждно болен. Както и да преведеш слепец през буйна река или да разделиш последен къшей хляб с гладуващ. Колкото и да са различни проявите на смелия човешки дух, едно е общото – смелостта нарушава нормите на егоизма в името на всеобщото човешко благо.

Тя е един вид надмогване на себичността. Но всекиму ли се дава шанс да се прояви?   „Свети Георги побежда змея“ е една икона, даваща ни вяра, че можем да се опълчим срещу чудовищата. Има много примери на храброст и от нашата история, макар всеки непредубеден историк да знае колко всъщност тя е противоречива и изменчива. Но има и една друга смелост. Тя е най-лесната и най-трудната. Това е всекидневната храброст. Тук от българина се иска доста голям кураж, за да бъде достоен гражданин на обществото си. Това е смелостта да учиш, да създадеш семейство, да имаш деца и да останеш да работиш в България. За това трябва да имаш дънце, както казваха старите хора. И най-дефицитна смелостта е там, където е най-необходима – сред нашите политически водачи. Виждам ги странно раздвоени в битието си, в демагогските си позиции и в публичните си образи. Днес се явяват като проклинящи бабички, а утре вече са Хари Потър. Уж са смели в мечтите,обещават ни рай на Луната или Марс, а всъщност са необичайно страхливи в реализацията. Пет лева повече за пенсионерите – това сън ли е или реалност? Те съзнателно умешват базисни ценности, сменят местата на доброто и злото, на истински смелите идеи с продажните, на отговорните договори с безпринципните. И помнят ден до пладне какво говорят.

Eто и един пример. Едно и също ли е да дадеш оставка и да отидеш на избори, или пък докопвайки властта след задкулисни договорки да обещаваш векуване там? Не, това са много различни неща. Не са много смелите жестове на нашата политическа сцена. Смелостта като че ли е избягала оттам. Сред малкото примери са този на Николай Добрев когато върна мандата за правителство на БСП през 1997 г. и оставката на Бойко Борисов след февруарските протести м. г. Защото смелостта иска да погледнеш истината в очите, да признаеш грешките и да поемеш отговорност за делата си. Почти не виждаме такива смели хора сред нашите водачи. Но съдбата наистина обича смелите. По една проста причина – защото само в трудностите има изход. Останалото е безпътица.

Цветан С. Тодоров