Възможно ли е състезание, в което участва куц кон и именно той да излезе първенец? Одиозният местен поет и книгописец Ганко Бенев е единственият възможен победител за общинската награда „Ловешки меч“, става ясно от изнесеното. Председателят на Областния съвет на ветераните от войните в Ловеч Бенев сам се е предложил и е на път да се сдобие със заветния меч, който ще бъде венец на неговия възход. Ето докъде води всеобщото мълчание по темата в Ловеч…

А кой не знае Ганко Бенев? Човек с едри черти (само сянката му сигурно тежи поне 20 килограма), лишен от нюанси и самопреценка, той целоустремено, с папка под мишница, неуморно обикаля кабинети и редакции. Развива обществена дейност, връчва грамоти. Изключително нахален и груб, той е живо олицетворение на несъвпадение между качеството и амбицията. Всяка негова публична проява предизвиква или бурен смях, или чувството, че си сбъркал мястото.

Ганко Бенев, който не е „ветеран от войните“ (роден е през 1944 г.), и е много съмнителен „военен човек“, се харесва на полковниците от резерва, защото с поведението си постоянно доказва, че Варшавският договор е жив. Той е бивш учител по литература в Заводското училище, където през 80-те години бе замесен в грозен и шумен сексуален скандал с ученичка. Случаят бе отразен подробно в НГ от Калина Радоева, която на свой ред попадна под заплахите му.

Вярно, понякога обществото е склонно да прощава такива волности в младостта, стига срещу тях да се отплатиш с талантливо творчество. Но в нашия случай имаме само един безплоден творчески напън плюс нахалство и грубост. Един вид – съчетания от нищо, както казва един мой приятел.

Но има още нещо – нашият творец не веднъж е хващан в крачка, че безпроблемно преписва статиите си от други източници, без да ги сочи. За справка – попитайте уважавания учител Найден Ангелов.

Днес Ганко Бенев постигна невиждан коефициент на полезно действие. Оказва се, че не ти трябва талант, морал или гражданска доблест, за да вземеш награда на общината. Трябва ти – статут. Тук стигаме до главното.

Недалновидната културна политика спрямо местните творци води до това, че на върха изплаваха явления като Бенев. През последните години общината видимо иззе всички инициативи от гражданските сдружения и ги управлява от първо лице. Стигна се дотам, че поетите трябва да кандидатства със стихове пред общината, за да влязат в алманаха. Един вид – чиновници вече решават кой е поет и кой не. Досещам се кои са съветниците за завоя в политика и те никак не са безкористни, защото парите за алманаси (вече три пъти в годината) се увеличават, а качеството пада.

И това идва с един нов статут, след като старият също беше лош, защото противопоставяше поети на журналисти, художници на артисти, поставяйки ги в един кюп. Така от трън, та на глог.

Тази тенденция е в коренно обратна посока на това, което е европейското разбиране. Правилното е, след като се осигурят средства за гражданските сдружения, те да се съревновават на базата на проекти, на качества, чрез дискусии. А сега какво? Чиновниците от общината решават, защото те давали парите?! Но това все пак са пари от данъците и на мен не ми е безразлично за какво се харчат.

В заключение – ако имаше в Ловеч естетическа полиция, Ганко Бенев сигурно нямаше да излиза от затвора. Затова изразяваме естетическа позиция.

Цветан С. Тодоров

Послеслов:

Ден след нашата публикация от 28 април Ловешката община изненадващо съобщи, че се отказа да дава награда поради липса на значими художествени творби. Това обаче не отменя констатациите и проблемите, пък и номинациите остават като срамно напомняне какви творци и с какво самочувствие сме.

По-рано двама бяха номинирани за „Ловешки меч 2014“, като единият обаче отпада предварително. Постъпили са само две предложения за носител на ежегодната персонална награда в областта на културата „Ловешки меч”, съобщава общината. Едното е за твореца Ганко Енчев Бенев за книгата „Ветерани от Ловешкия край в Отечествената война 1944/45 година” – втора книга.   Предложението е направено от Военен клуб – Ловеч, Областен съвет на съюза на ветераните от войните – Ловеч, Областен съвет на съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Ловеч и Дружество „Военноинвалид” – Ловеч.

Второто предложение е за художника Кирил Маринов Колев за картините „Три в едно” и „Огърлица на стихиите”. Оказва се, че поради неспазен срок за внасяне, Кирил Колев отпада от състезанието.