Чувам, че французките войници щъкат по къщите, дядо попе! Да не ти влезе такъв войник в къщи – така предупреждава селянин свещеника пред селска порта. Докато вървят дублите на този епизод, отзад в двора преоблечен като френски войник чака реда си за снимки актьорът Иван Панев. Явно ще влезе войник, но какъв – ще разберем, когато видим готовия филм.

Защото кинаджиите отново са в китното село Старо Стефаново. Почти седмица, до 31 март, там вървят снимки на новия сериал „На границата” на режисьора Станимир Трифонов. Той ще е от 6 серии по 54 минути, продукция на БНТ. Сценарият е по шест разказа на Йордан Йовков от цикъла „Край Места”. Продукцията по повод 100-годишнината от Европейската война, по-късно известна като Първа световна. Сценарист е Димитър Стоянович, оператор е Цветан Недков, художник на декорите Боряна Семерджиева, а Адриана Найденова е художник по костюмите.

Изпълнителен продуцент е Пламен Йорданов. В главните роли са Мартин Димитров – откритие на режисьора, четвъртокурсник от НАТФИЗ. В главна роля е и свързаният с Ловеч актьор Борис Луканов, участват още Борислав Стоилов, Любомир Фърков и други. Досега не съм говорил за филма пред журналисти, вие сте първи, подчерта режисьорът и ни отделя от ценното си време.

–          Какъв филм ще е „На границата“?

–          Има в него нещо много любопитно, добър ход на сценариста. Върви съвременен пласт за един интернат за изоставени деца. Тамошният неформален лидер и момчета около него открадват вещи от възрастен човек и откриват писма. Тези писма са всъщност прозата на Йовков, когато е бил мобилизиран в Беломорска Тракия. Така тръгва историческият пласт. И разказът е на принципа на жокера в картите, с една огледална ротация. И става ясно, че понякога в живота има повтаряемост. В този сериал няма мутри, няма силикон, няма перхидрол, няма бухалки, опръскан декор с мозък и кръв. И това според мен е хубаво.

–          Филмът е предназначен за зрител, който се интересува от нашето минало, така ли?

–          Да, за млад зрител. Това е филм, изпълнен с надежда, иска ми се на фона на цялата тази действителност около нас да имаме надежда. Филмът е с хепиенд, изключително нормален, човешки разказ.

–          Къде ще снимате още?

–          Снимките сега са тук, в любимото на всички ни Старо Стефаново. Съвременната част ще снимаме в село Осоица, от другата страна на Балкана, там има училище на 300 години, от камък, строено от германци. По идея на Боряна Семерджиева ще се снима и на устието на Велека, на Черно море. Имаме и военни сцени с артилерия, пехота и екшън – вероятно ще бъдем на полигона в Сливница.

–          Кога трябва да е готов сериалът?

–          До края на октомври и трябва да се излъчи преди Коледа по БНТ.

–          С какви чувства се връщаш тук, в Старо Стефаново, където е сниман „Хайка за вълци“?

–          Подмладен съм с 14 години. Отново сме тук с приятелите, Иван Панев и Валентин Танев отново имат роли. Намирам, че това е правилно. Разбира се, много ми е мъчно, днес тъжих за нашите приятели, които си отидоха… (Става дума за починалите Златина Тодева, Чочо Попйорданов, местният художник Любо Янев -бел. ред.) Техните автографи още стоят на стените в селската кръчма. Бог да пази паметта за тях!

Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново през1958 г. Завършва ВТУ „Кирил и Методий“, а през 1986 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор на документални и игрални филми, сред тях са „Стъклената река“ (2010) и „Изпепеляване (2004). Голяма популярност му донася сериалът „Хайка за вълци“ (2000), сниман предимно около Ловеч. В момента БНТ повтаря този филм всеки делничен ден от 13 ч. Навярно никак не е случайно, че част от новия сериал „На границата“ също се снима в Старо Стефаново.

Интервю на Цветан С. Тодоров, снимки Красимир Пейчовски