Радина Банкова: Искаме законодателна промяна, която да генерира растеж чрез дуално обучение

 bankova 7Радина Банкова е председател на Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ).   Тя е управител и собственик на фирмата „Крис фешън индъстрийс” АД – Ловеч, специализирана за трикотажно и плетено облекло. От няколко години Радина Банкова работи за промени в нашето образование чрез въвеждането на по-засилена професионална подготовка на учениците съобразно нуждите на икономиката.

–         Неотдавна на среща в Ловеч с Асен Ангелов, директор на Агенцията по заетостта, стана ясно, че нашите училища генерират такива кадри, които веднага след завършването влизат в курсове по квалификация. Какво учат, щом веднага трябва да се доучват?

–         Нашата икономика наистина изпитва остра липса на подходящи квалифицирани кадри. Професионалните гимназии, а и Техническите факултети отдавна са скъсали връзката с реалния бизнес. Системата на образование работи без да се интересува от какви работници и специалисти имат нужда предприятията.

–         Какви са последиците от тази ситуация?

–         Последиците са явни за всички – една четвърт от българите между 15 и 25 години са безработни по данни на Евростат от юли 2013 година. Липсата на стаж е сред основните причини за безработицата и невъзможността на младите хора да си намерят работа по желана професия. От друга страна се поддържа ненужно голям брой места за младежи, завършващи общи хуманитарни специалности с недостатъчна академична подготовка. Тези пък, които излизат от Езиковите училища, продължават висшето си образование в чужбина. Това става, въпреки че в момента имаме вече 54 лицензирани висши учебни заведения. В същото време над 60% от фирмите у нас имат проблеми да намерят подходящи специалисти с опит и трудови навици.

–         Вие как виждате изхода от това положение?

–         Нашата асоциация настоява за истинска реформа в образователната система. Възловата точка е в обучението чрез работа, т. нар. „дуално обучение”. То е факт в Германия, Австрия, Швейцария, Южна Корея, те имат устойчиви системи за професионално образование, като процентите на младежката безработица варират между 4 в Швейцария и 9 в Австрия. Идеята е поставена неколкократно през последните години, но все още няма необходимия отзвук.

–         Какво по-точно трябва да се направи?

–         Първата крачка беше включването на дуалното обучение като термин в Проекто-закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вече трябва да се пристъпи към реална дейност. За съжаление според проекто-закона цялото финансиране на професионалното обучение пада върху работодателите, но фирмите с ресурс за това са малко. Това прави проекто-законът безрезултатен. Искаме конкретен регламент за паралелките, обучаващи се по дуалния принцип. Например 30 % от часовете да са за общообразователни предмети и професионална теория, а 70 % да обхващат професионална подготовка в предприятията.

Обучението да продължава от 2 до 4 години; учениците подписват договор за обучение, а трудът им се заплаща от фирмата, в която работят.

Тук е първият препъни камък – остарялата законодателна рамка. Понастоящем сключването на такъв дългосрочен договор за обучение не е възможно – необходими са конкретни промени в КТ, ЗДЮФЛ и закона за защита на младежите, за да се приложи тази практика. От друга страна не съществува механизъм за изработване на методика за обучение и критерии за квалификация на различните професии, одобрени от работодателите, което е в основата на професионалното образование. За тази цел са нужни активни и ангажирани браншови организации, които да участват пряко в процеса на определяне на броя и вида на паралелките.

От години се задържа приемането на закон за браншовите организации, които биха могли да подпомагат и да представляват директно интересите на бизнеса пред държавната и общинска администрация, както и да подпомагат и поддържат връзката между предприятията и училищата.

Без дейни и отговрни браншови структури по места системата на дуално обучение не може да функционира. Тук нещата вече опират и до съзнанието и отговорността на нашите предприемачи да се ангажират с работа по подготовка на млади кадри за

промишлеността. Преминалите през професионално дуално обучение, могат да продължат своето образование във висши учебни заведения с надграждащ профил, както и да продължат да работят във фирми, различни от тези за професионалното обучение. Най-важното предимство е, че младите хора ще получат на по-ранен етап възможности за професионална ориентация.

 

–         Преди 25 години имаше доста професионални техникуми в Ловеч. Как се стигна до прекъсването на тази връзка?

–         Нивото на съществуващите днес професионални гимназии, които преди бяха техникуми, е ниско и те не захранват бизнеса с кадри. Не е тайна за никой, че съществуващата система на делегираните бюджети в училищата захранва принципа на количеството на обучаващи се, без да се отдава значение на качеството. Ние предлагаме да отпадне професионалния профил на гимназиите и те да станат обикновени училища с по-ниска степен на академично ниво на обучение. В съкратен вариант да се изучават общообразователните предмети, за сметка на обучителни предмети още след 8 клас с конкретна професионална насоченост. Какви и колко паралелки с професионален профил да има в малкия град да се определя на база на фирмите в него и от необходимостта им от кадри. Сега поради раздутата и често претоварена учебна програма младежите се демотивират на ранен етап, губят ориентация за професионално развитие.

–         Как виждате финансирането?

–         Предлагаме то да става на солидарен принцип от цялата икономика, а не както сега – от малко предприятия на доброволен принцип. Това може да стане чрез задължително отделяне на определен процент от „Фонд работна заплата”, който да отива в бюджета на дуалната система, така както беше и преди. Активните предприятия в дуалното обучение пък трябва да бъдат обезщетени от бюджета, като това може да се осъществява чрез различни механизми – чрез предоставяне на конкретни облекчения или чрез директно покриване на разходите за оборудване на центровете за обучение, както и на менторите , които ще провеждат учебните практики и т.н. Необходими са широко законодателни промени. Затова ние активно работим с депутати от 42-то Народно събрание.

–         Докъде стигна диалогът със законодателната власт?

–         Членовете на Управителния съвет на БАПИОТ и аз като негов председател провеждаме срещи с представители на Министество на образованието и науката и МИЕТ, така и с всички парламентарни групи, участваме активно и в събития и дискусии, организирани от работодателски и неправителствени организации. Последните ми срещи бяха с екперти на Швейцарския федерален институт за дуално образование и квлификация, в рамките на българо- швейцарски проект в подкрепа на въвеждането на дуалното образование. Те презентираха пред предствители на МОН, между които и зам.-министър Иван Кръстев, възможностите на швейцарската система с цел, обсъждане и провеждане на необходимата промяна.

 

 

Интервю на Цветан Тодоров

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.