Жизнеспасяващата комедия „Опечалена фамилия” представя ловешкият театър в петък вечер, стана ясно от думите на постановчика Йосиф Сърчаджиев, известен актьор от театъра, киното и телевизията. Жизнеспасяваща, защото преди години след инсулт (2004 г.) той се завръща на сцената с малка роля точно в тази пиеса. Тогава режисьорът Бина Харалампиева и актрисата Илка Зафирова отиват в болницата и го навиват да играе… бабичка в пиесата.

„Още не можех да говоря ясно след болестта и решихме, че бабата ще говори на немски”, смее се днес Сърчаджиев. В ловешката постановка ролята на бабичката обаче е съкратена. „Реших, че няма нужда от нея, тогава моите приятели я оставиха само за да ме върнат към сцената”, разсъждава постановчикът.

И други неща е съкратил Йосиф Сърчаджиев от класическия текст на Бранислав Нушич, за да се получи стройна и гледаема постановка от 1 час и 45 минути. Участва почти пълният актьорски състав на ловешкия театър.

Сюжетът е познат на широкия зрител, но една добра режисура винаги носи приятни изненади. След смъртта на богаташа Мате всички близки, далечни и измислени роднини чакат да узнаят какво пише в завещанието му. Трагикомичните извивки в сюжета, характерите и тактиките за бързо забогатяване даряват спектакъла с художествена сила. Героите в трактовката на Сърчаджиев страдат от повсеместен страх (всеки се плаши от другия, защото крие нещо).  След като завещанието разкрива кой губи и кой печели, настъпва коренна промяна в героите – в миг стават злобни, открито агресивни. Двуличието е разобличено, маските падат, а ревюто на пошли нрави и пороци бързо се попълва от мерзък каталог с „опорни точки”, който и днес са на въоръжение сред хората.

Две нови лица се представят на ловешка сцена.  Лили Сучева (студентка на проф. Пламен Марков, дебют) и Силвия Чобанова (идва от габровския театър). Те играят ролите на Сарка и на прислужницата, като в различните представления се редуват.  Образът на Сарка (при Лили Сучева) се запомня като анархистичен бунт, контрастиращ със съзнателно търсеното „нафталиново” излъчване на повечето герои. Тук ролята е подпомогната и от младия сценограф и художник Мартина Варийска (дебют), която я визуализира като цветен  букет сред черно-бели „паметници“. Искам да отбележа и един неотбелязан в афиша помощник на режисьора Йосиф Сърчаджиев – неговата съпруга Райна Томова, плътно до него в живота и театъра.

Журналистите гледахме предприерно представлението, надявам се в петък то да бъде още по-добро. И животоспасяващо не само за театъра.

Цветан С. Тодоров