Ловешкият поет Марин Колев става на 75, препрочита Гьоте

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЛовешкият поет Марин Колев препрочита книгата на Гьоте „Поезия и истина“ в навечерието на своята 75-годишнина / 4 февруари/.  Замисля се върху написаното от големия немски писател, който като възрастен се връща и описва ранната си младост.  Убеден е, че за да се занимава човек с изкуство, първо трябва да е заможен, да има пари, което му осигурява добро образование и свободно време. Какво ще постигне, зависи от таланта му, казва поетът с радювенски корен. И още нещо разбира твърде млад – талантът иска свобода, а свободата иска да не се грижиш за насъщния.

Марин Колев е автор на 12 поетични книги и 6 пиеси, като три от тях са поставяни на ловешка сцена –  „Подножието на Голгота“ /1971 г/ по случай 100- годишнината от създаването на революционния комитет в Ловеч, „Перуниките горят“ за Новоселското въстание, и  за Левски – „Златна свобода“. Негови стихотворения са превеждани на 9 европейски езика и на японски. Признава, че за него словото е удоволствие. Познава кога едно произведение се е получило, когато мине много време от написването и му хареса. Според него един автор е добре да пише много само когато пише свободно. „Когато пишеш не това, което трябва, а което те карат, ти добиваш техника на писане, която по-добре да я нямаш“, казва Марин Колев. Признава, че се е учил от Ботев, Кирил Христов, Яворов, Димитър Бояджиев, Дебелянов, Багряна, Гео Милев, Фурнаджиев, Далчев, Александър Геров и от съвременниците Христо Фотев, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев Екатерина Йосифова, Николай Кънчев.

За наградите на твореца обича да цитира Гьоте, който е казал, че не работи за награди, но винаги им се радва.

Разочарован е от годините на прехода. Твърди, че така нареченото комунистическо време е по-добро за изкуството. Годините на прехода са пълен провал – никакво внимание към изкуството. Дори в министерството, което управлява културата, попадат хора от провинцията, които са неизвестни в своето съсловие, твърди Марин Колев. Така си обяснява и  носталгията по миналото особено сред народа. „Хората са изгонени от тая държава, другите държави са дошли тук. Нашите управници са ги продали“, казва поетът.

Жанина Илиева

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.