Ако питате ловчалии дали познават Станимир Георгиев, няма да получите отговор, но всеки знае Пърпъла. Прякорът идва, разбира се, от известната рок група „Дийп Пърпъл“, която през 2007 г. гостува и в Ловеч. Но много по-рано, още като ученик в СПТУ по КПУ (1981- 1984) Пърпъла си заслужи името с голямата любов към музиката и китарата. По липса на тонколони той включваше кабела на китарата в радиоапарата и свиреше солото от „Дим над водата“. Макар да е завършил паралелка по готварство,  след училище той само е свирил с групи и по ресторанти. Днес е безработен.

–    На абитуриентския бал моят съученик Роман Йорданов Братоев- Рой (днес директор на столично училище – бел. ред.), написа стихотворение, а аз върху този текс измислих  мелодия. Пяхме я, целият курс я пяхме. Беше тъжен блус.

–

–         Текста просто съм го забравил.

–         Сега като се сетиш за училището, за КБУ-то какво се сещаш първото нещо?

–         Случката на бригадата. Имам и други спомени. Като свърши училище, останах без работа една година и след това ме приеха да свиря в Младежкия дом. това беше 10 януари 1986 г. Имаше състав тогава, бяха група „Лъч” и после се прекръстиха група „Стандарт” и аз свирих там пет години и няколко месеца.

–         А колко години си работил по специалноста – готвач?

–         Нито един ден. След това започнах да свиря по ресторанти, по кръчми, свиря на китара.

–         Ти си рокаджия?

–         Само рокендрол, но по ресторантите свиря кръчмарска музика.

–         Ти как определяш твоята съдба като си учил за готвач, а стана рокаджия?

–         Аз един боб не мога да сваря, защото не съм практикувал.

–         Днес с какво си изкарваш прехраната?

–         Не работя никъде, пенсионер съм по болест, това е страшна работа.

–         От твоите съученици кои си спомняш най-добре?

–         Христо Бъжев, защото сме колеги и се срещаме.

–         От учителите кои си спомняш?

–         Ренета Колева, Татяна Ичева. Випускът ми беше 1981 – 1984 г.

–         Само в Ловеч ли си живял? Не си ли мислил да напуснеш Ловеч?

–         Не, ходил съм в София за категория и после пак се прибрах. Защото като свирих в Младежкия дом ни искаха категории.

–         Там с кого си свирил?

–         С Пешо, с Наско, със Савата. Бяхме на щат към Общински народен съвет. Имам авторска музика, 9 песни на компактдиск. Един Стефан пееше, той беше артист, а аз свирех всичките партии.

–         Какво ти е мнението за Ловеч, накъде отива този град?

–         Май потъваме. ..

Интервю на НГ