Сензационен диалог между Стойка Пеева, баба на убитата Ивелина, и адвокат Марин Марковски, защитаващ убиеца, записан в петък в кулоарите на съда след произнасяне на присъдата. Както писахме, убиецът Иво Маринов е с присъда от 30 години затвор, която може да се обжалва на следваща инстанция.

 

Бабата:

–  Къде са човешките закони? Той, убиецът, е млад?! Ами нашето дете не беше ли младо? Ще го съжаляват в съда, че е млад, на него (адвоката – бел. ред.) в главата му само това е било. Няма човешки закони. Ако вашата внучка беше така убита, вие какво щяхте да правите? Чисти ли са тези пари, дето ги взимате?

Марковски:

– Аз ще го убия, няма да се разправям със съдилища. Аз това ще направя, понеже ме пита какво ще направя, госпожата… Аз ще направя това,  няма да се занимавам с правосъдие. Оставете ме…

Бабата:

– Как да ви оставим?! Вие защо го защитавате? Вие казахте в едно интервю, че парите на онзи, дето е взе 1,5 млн. лева (откраднатите инкасо пари от Георги Енев от Пловдив – бел. ред.) са нечисти, че той като излезе от затвора да ги харчи, няма да е добър. Вие смятате ли, че вашите пари, дето ги взимате от убийците, са чисти?

Марковски:

– Да.

Бабата:

– Това са кървави пари. Напоени с кръвта на нашите внуци.

Марковски:

– Разбирам те. Обаче тези хора имат нужда от човещина. Помолихте, остави ме…

Бабата:

– Каква човещина, той е идиот, той е мръсник, който не трябва да види бял свят. Защото той си пийва водичка, занесохте му чаша вода… А на нашето дете аз ходя всяка събота, тук, където е убита, да го преливам с водичка…

Марковски:

– Ще ти върне ли детето, като викаш?

Бабата:

– Не, но не мога тихо да говоря…

Марковски:

– Отнасям се с уважение…

Бабата:

– И аз се отнасям с уважение.

Марковски:

– Когато един човек е направил тежко престъпление, всички са срещу него. Той заслужава и помощ. Защото справедливоста не е да отидеш 30 години в затвора или доживотно и там да изгниеш. Това е мотото на адвокатската професия. Когато защитавам моите клиенти, дори с обвинение за много тежки престъпления, аз знам, че мойта работа е човешка, аз помагам на хора.

Бабата:

– Какво наказание трябва да има?

Марковски:

– Аз казах на съда. Около 10 години и по-малко. Това е юридическият прочит на доказателствата по делото.

Бабата:

– Смятате, че това ще е справедливо?

Марковски:

– Категоричен съм.

Журналист:

– Човешки казахте, че ако сте на мястото на бащата, просто няма да му простите. Нали има и човешки казус в цялата работа?

– Има човешки казус, ама аз ако направя престъпление, ще застана на подсъдимата скамейка. Освен това мойта внучка има една прекрасна светица, света Марина, тя си я пази.

Журналист:

– Справедливо ли е това наказание 10 години?

– На вас не ви харесва това. Справедливо е наказанието. Прочетете закона. В закона казват – целта на наказанието е да се превъзпита. Ще ви посъветвам да прочетете една книга на Труман Капоти „Червено” (Тук Марковски греши, става дума за „Хладнокръвно“ – бел. ред.). Но не сте я чели…Там роднините присъстват на една екзекуция, когато излизат им става мъчно, детето не се е върнало. Екзекуциите не връщат жертвите.

Журналист:

– Това означава ли, че Иво Маринов е направил екзекуция?

– Не, не означава. Там има неща, които аз ги коментирах. Така, че преди да правите морални оценки огледайте нещата, съберете повече знания и опит.

 

(запис на Пламен Христов)