Ловешки алпинисти в Алпите (продължението)

alpi 2Двама ловешки алпинисти от клуб „Планински ангели“ участваха успешно през август в национална експедиция за изкачване на големи стени в италианските, швейцарските и френските Алпи.Това са Мартин Маровски и отец Кънчо Кабадийски, чийто разказ публикувахме миналия брой. Ето и продължението…

След Доломитите се насочихме към Швейцария, към знаменитата северна стена на Пиц Бадиле. Изградихме лагера си на много живописно място, оградено от север и юг от ледници. Имахме храна за четири дни. Проведохме разузнаване на подстъпа към стената. Той се оказа по-труден от този на Мармолада най-вече заради двете снежни полета, които се бяха образували от обилните снеговалежи през тази година. Изнесохме необходимия за атаката на стената алпийски инвентар възможно най-високо, за да ни бъде по-лесно през нощта, когато започне изкачването.

alpi 4

Така в 3 часа след полунощ тръгнахме от лагера. Получи се нещо интересно – всички свръзки, които бяха решили да изкачват северната стена на Пиц Бадиле, тръгнаха в 3 часа! Явно бяха преценили – това е най-уместният час за старт. И по пътя нагоре стана жестоко състезание. Всеки искаше неговата свръзка да е първа. Защото ако по маршрута има две свръзки, първата определя скоростта на изкачване. А втората, ако е по-бърза, трябва да чака. Другото неудобство е, че първата свръзка почти винаги сваля камъни, естествено съвсем неволно, но върху главите на вторите.

Състезанието ни принуди да преминем двете снежни полета с доста голяма денивилация по маратонки тичешком. За да сме по-леки и бързи оставихме котките и пикалите в лагера. Сега на всяка крачка казвахме молитва, а замръзналият през нощта сняг допълнително увеличаваше нестабилността.

Успяхме да удържим преднината пред останалите, но пак се случи беда. По време на рапел, който трябваше да ни остави върху ледника, огромен камък падна върху едното ни въже и го сряза на две. Това ни върна в изходно положение. Даже трябваше да се слиза до колата за резервното въже.

Това не сломи духа ни и в рамките на два дни успяхме да изкачим два различни маршрута по стената. После казахме сбогом на това красиво място, навяващо сурова романтика.

Отправихме се към следващата точка от нашия план – Шамони. След ден проучване се качихме в планината. Тук върху вечните ледове усещането за лято е друго. Огромните скални игли и стени, огромните мащаби на всичко наоколо, доста различни от онова, с което сме свикнали в родните планини, създаваха впечатление за непреходност и предизвикваха преклонение към Този, който е създал тази неземна красота.

alpi 5

За загрявка изкатерихме южната стена на Егюй дю Меди. Тук помогнахме на една немска свръзка, която „бедстваше“ на стената. След спускането от върха и 4 часов преход по ледника през очите ни се изправи шеметната снага на Гранд Капюсен. Побързахме да опънем палатката на леда, преди да изпратим последните слънчеви лъчи. На другия ден предстоеше атаката. Разтопихме лед, направихме чай, хапнахме по малко овесени ядки и опитахме да спим. Умората, която малко по малко се бе натрупала в телата ни, гонеше съня. Станахме по тъмно. Обувките, за които нямаше място в палатата, бяха замръзнали и едва ги обухме. Сложихме котките и тръгнахме към стената. Катеренето започна, бяхме на  линията Swiss Direct. Но схемата, с която се бяхме снабдили в България, се оказа неточна, объркахме маршрута още в началото. Въпреки това напредвахме отлично, замаяни от невероятните форми на всичко покрай нас. В късния следобед се изправихме на островърхото било на Гранд Капюсен и след поредица от рапели отново бяхме долу, преодоляхме первазната пукнатина, обухме котките и се спуснахме към палатката. После разбрахме, че сме съединили три маршрута и дефакто сме минали по свой собствен път.

Експедицията ни продължи до 30 август. Изкачихме още 9 маршрута по иглите на връх Инверс, както и Иглата на Републиката по френския маршрут и Пит Жорас. Голямата цел Гранд Жорас остана неосъществена поради трайно влошаване на времето. Благодарим на спомоществователи на експедицията  БФКА, SLS  Rossignol, ISUZU България, Община Ловеч, Фуражни храни ЛЮБИМЕЦ, Ram Dam.

Кънчо Кабадийски

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.