Ловешки алпинисти покориха Алпите

alpi 3Двама ловешки алпинисти от клуб „Планински ангели“ участваха успешно през август в национална експедиция за изкачване на големи стени в италианските, швейцарските и френските Алпи.

Това са Мартин Маровски и отец Кънчо Кабадийски, останалите участници са от софийските клубове по алпинизъм „Аутиус“ и „Вертикален свят“. Задачата на алпинистите бе в най-кратки срокове да изкачат максимален брой големи стени, започвайки от италианските Доломити. Ето и част от вълнуващия разказ на отец Кабадийски.

Първият лагер на катерачите е в подножието на огромния масив Мармолада. Стената, чиято дължина по вертикала е 1200 м. и би респектирала сериозно всеки, завършва на 3400 м. н. в. От юг стената е отвесна и негостоприемна, а от север върху нея се разпростира най-големият ледник в Доломитите. След ден на проучване българските свръзки тръгват по маршрута Винецер – Меснер Директ. Тръгнахме към стената още по тъмно, първите слънчеви лъчи ни огряха в подножието й. Започнахме изкачване по система от камини, част от които надвесени. Катеренето не ни затрудняваше особено, но бе доста нетипично за нашия опит. През цялото време над главите ни летяха камъни, на места се стичаше вода от топящите се преспи, с която за щастие успявахме да наквасим устните си.

Към 15,30 ч. бяхме преполовили маршрута и се озовахме върху големия корниз, които пресича цялата стена. След кратко съвещание решихме да прекараме нощта тук. Това бе за предпочитане пред нощувка върху ледника от другата страна на стената, в случай че бяхме продължили изкачването.

И слава Богу, че взехме това решение! Точно след половин час се разрази най-страховитата буря, която бях виждал през живота си. Около нас падаше дъжд, водопади, светкавиците предизвикваха тъмнина в очите ни, а тътенът на гръмотевиците пречеше да чуваме думите си. Всичко наоколо течеше, вятърът проникваше навсякъде, температурата бързо падна, сякаш природата мигновено бе изпаднала в неконтролиран бяс. Ако в този момент си върху откритата стена, със сигурност ще загинеш.

Хапнахме по шепа ядки и пихме вода от пряспата до нас. Легнахме на камъните и се завихме с фолиата за да се предпазим от вятъра.

Почти не спахме, на сутринта продължихме атаката към върха.

Втората част от стената е коренно различна от първата, тук катеренето е по гладки плочи без възможност за осигуряване. Понякога се опъва по 20 – 30 метра въже без нито една осигуровка. Клинове по стената почти липсват дори на площадките за осигуряване. В ранния следобед бяхме на 100 м. от върха, но бедите не ни оставяха.

В бързането бяхме забравили схемата на маршрута в лагера, сега върху огромната отвесна стена загубихме всякакъв ориентир. Загубихме се.

Спуснахме няколко рапела надолу с надеждата да открием път. Уви! Направихме няколко траверса встрани, отново катерихме нагоре, отново траверсирахме, отново пускахме рапели. Напразно. Времето напредваше неумолимо, по небето облаците отново бяха започнали да се събират застрашително. Не искахме и да си помислим какво би могло да се получи, ако времето се развалеше отново. Точно в този момент на отчаяние под нас се появи друга свръзка.

Оказа се, че италианските алпинисти, идващи от долу, имат чудесна схема на маршрута. За наше учудване изходът от стената бе точно пред очите ни. Бяхме се заблудили от очевидния надвес на скалите пред нас, който изглеждаше непреодолим. След още 2-3 часа катерене излязохме на билото по здрач. Тук вместо жадуваното успокоение и почивка пак ни посрещна гръмотевична буря. Не ни остана време дори за снимка, трябваше да изчезваме по най-бързия начин, ако не искахме да бъдем изпечени. След кратко спускане се озовахме върху ледника, по които трябваше да се спуснем към цивилизацията. Усетили земя под нозете си, ни се вляха нови сили и продължихме надолу с тичане по размекналия се през деня сняг. В 2 часа след полунощ бяхме на шосето, оставаха ни 15 км. път до мястото, където бяхме оставили колата, а от там още 2 часа изкачване към лагера за да приберем оставения багаж. Бяхме уморени и ужасно жадни,но изпълнени с удоволетворение и чувство за безопасност.

(Следва)

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.