И хубавото, и грозното строителство струват еднакво скъпо
Неотдавна местни и централни вестници разпространиха снимка с текст „Подпорна стена спаси „Вароша” в Ловеч от заливане”. Аз съм любител-фотограф и знам как се създава внушение чрез подходящо направена снимка. Неосведоменият читател може би си представя как жителите на „Вароша” всяка пролет са били наводнявани, но сега най-после са спокойни. Въпросната стена е финансирана по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. и носи гръмко заглавие „Предотвратяване на риска от наводнения и борба с ерозията чрез реконструкция на коритото на река Осъм в град Ловеч”.
Искам да припомня, че корекцията на река Осъм в Ловеч е направена отдавна. Стена имаше, но по-ниска и значително по-приятна на вид. Знае се, че законът за обществени поръчки (ЗОП) урежда за проектанти и изпълнители по оперативните програми 2% от регистрираните в България фирми. Публична тайна е, че това са фирми, гравитиращи към централизирани структури, известни с 3-4 буквени съкращения. В Агенцията по обществени поръчки думата „конкурс” е табу! Така че за оперативните програми – или добро, или нищо. Тази система обикновено работи против интересите на общините и трябва да се полагат наистина сериозни усилия от страна на общинската администрация, за да заобиколи препятствията и да направи нещо полезно за гражданите.
Питам – нима нашите прадеди са били толкова глупави да се заселят там?! Някой попита ли днешните ловчалии, живеещи зад стената, как възприемат новата придобивка? А разхождащите се всеки ден по парка „Баш-Бунар” доволни ли са от тази „чудна” гледка?
Затова преди няколко месеца при една среща с кмета на Ловеч му казах, че де факто няма главен архитект и се налага други служители да взимат решения, които са извън техните прерогативи. Това е поредният пример.
Проектът за тази стена е отпреди три години – разрешението за строеж е от 30.11.2010 г. Главният архитект Силвия Средкова трябваше да предупреди кмета, че стената е брутална намеса в силуета на Архитектурно – историческия резерват (АИР) „Вароша”. Ролята на главния архитект съвсем не е само да подписва разрешения за строеж и да връща проекти за измислени пропуски.
Подпорната стена няма съществена роля от вътрешната страна на меандъра; силата на течението винаги е върху външната. Така че визуалното възприемане на стената на фона на АИР „Вароша” съвсем не е с второстепенна роля. проектът трябва да се съгласува с НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство). Ако пък е съгласуван в този вид, май по-добре да ликвидираме „Вароша” като архитектурен резерват.
И днес ясно се вижда разликата между старата и новата подпорни стени. Ако река Осъм наистина придойде, водата няма ли да нахлуе отзад през този отвор?
Преди 3 години при идентичен случай не ми костваше никакви усилия да убедя кмета на Троян, че в проектантския колектив на всяко съоръжение в градска среда трябва да присъства и архитект. В резултат стената в Троян изглежда доста по-прилично и не досажда с визията си.
Преди около 30 години един опитен строител – бай Петър от село Галата, ми каза: „За толкоз години работа съм разбрал, че в строителството и хубавото, и грозното струват еднакво скъпо”.
Бай Петър беше прозрял тази истина благодарение на своя житейски опит. За съжаление много членове на нашата колегия са готови да се поставят в услуга на интереси, нямащи нищо общо с мисията на архитекта.
текст и снимки: арх. Боян Кръстев, председател на КАБ – РК – Ловеч
Другата гледна точка
Арх. Силвия Средкова: Няма основания да се критикува подпорната стена във Вароша
Запозната съм с този сигнал на арх. Кръстев, той беше внесъл такова писмо и до кмета на община Ловеч. Кръстев цитира номер на разрешение на строеж и дата и твърди, че аз, главен архитект Средкова, съм го подписала. Но това разрешение за строеж не е подписано от мен. Изискайте го и ще ви го представя, то не е подписано от мен, подписано е от архитект Дарина Костадинова.
Мисля, че арх. Кръстев няма никакви основания да критикува подпорната стена във Вароша. Това е съоръжение първа категория, влязло е с доклад, с оценка за съответствие. Стената е изпълнена съобразно всички изисквания и е въведена в експлоатация от ДНСК – София. Там процедурите са приключили. Ако имаше нещо нередно, то щеше да бъде установено от ДНСК и нямаше да бъде въведена в експлоатация.
Относно критиката, че е необходимо съгласуване с Института по архитектурните паметници, мога да отговоря, че не е обходимо такова. Това е съоръжение, което много малко засяга Вароша и то в тази част, която визуално не пречи. Основната й част е в съседния квартал Дръстене. Точно там граничат двата квартала. Видях писмото на арх. Кръстев, много е остро, но нито съм одобрявала проекта, нито съм подписвала разрешението за строеж. (НГ)