Огромен селски двор и овощна градина, но вместо характерните домашни животни – картини и класическа музика. Ефектът е поразителен, пространството трепти, наелектризирано от изкуство. Трима творци, Веско Велев от Кърнаре, Димитър Витанов от Казанлък и Георги Миленов от Троян, представиха неотдавна своите произведения в троянското село Дълбок дол. За целта се използват дворните пространства и овощната градина в къщата за гости на Веско Велев, който над десет години живее в балканското село. Това е т. нар. опън студио (отворено ателие), обяснява Веско.
„Искаме да покажем това уникално място, но не само като място, но чрез нашите пластики, картини и керамика, сложени на подходящо място, по подходящ начин. Така могат да ги видят всички мои приятели и колеги, колекционери, които аз познавам отдавна, както и на другите колеги. Всеки е поканил своите познати и приятели.“
Веско Велев е живописец с усет за миналото, архаичното. Често рисува върху стари дъски, остатъци от врати и битови предмети, като им придава вид на икони или стари картини.
„Моето изкуство не е само върху дърво, то е върху много видове материали. По принцип е живопис, ако трябва да се определя въобще. Такова отворено ателие обаче се правие за първи път според мене в България. Всеки, който е поканен, може да влезе и в моето ателие, да види откъде излизат нещата. Разширихме малко идеята, за да може да използваме и двора. Поканих и двама автори, за да стане по-мащабно действието“, разказва домакинът.
Акцията привлече чрез покани акционери и ценители от цяла България. В Дълбок дол дойдоха колекционери, галеристи, бизнесмени, за да се насладят на близо 100 творби, експонирани сред природата. Макар в поканите да нямаше посочен дрес код, мнозина бяха облечени артистично и придаваха атмосфера на изисканост и финес. За децата пък имаше достатъчно забавления в широкото пространство, над което се носеше класическа музика. Следващия път амбиционният Веско Велев замисля да използва за акцията някоя старинна крепост. Интересно е още, че организаторите работят със свои средства, без да ползват ресурси от проекти. Не очакват и никаква възвръщаемост, нямат комерсиална цел.
„Идеята е всичките ми приятели, колеги, изкуствоведи и всичките хора, които виждате тука, да могат да се насладят. Когато едно произведение намери своето място и стои добре, това е реалната среда. Нямам никакви съмнения спрямо изложбената зала, просто това е по-различно нещо. Затова не се нарича изложба, а по-скоро е някаква акция.“, твърди инициаторът на тази наслада за очите.
Цветан С. Тодоров