gt;На 1 януари 2013 г. се навършват 90 години от рождението на режисьора Въло Радев. Роден в първия ден на 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко, той е номер едно за дълго време сред водещите имена на българското кино по времето на социализма. Снима филми до 1981 и след нелепата смърт от катастрофа на сина му Ради, тогава студент във ВИТИЗ, напуска снимачната площадка.
Най-важното е, че неговите седем режисьорски филма, а иначе общо 14 като оператор и сценарист, могат да се гледат и днес – след всичките превратности на времето. Защото Въло Радев е голям разказвач за премеждията на човека сред водовъртежите на големите събития. Той ни показва не само как се променя човек сред бурите на живота, но и как човек може да променя живота.
Неочакваната любов стопява политическите различия между героите в „Крадецът на праскови“ и „Осъдени души”, за първи път показва младите души в догмите на психодиспансера по времето на соца в телевизионния сериал „Адаптация”. Прави художествена панорама на обществото ни от 1944 г. в „Най-дългата нощ“ и „Черните ангели“ – този е най-оспорван, но и най-кинематографичен филм, образец на „алегоричния“ социалистически реализъм.

Неговите филми събираха в киносалоните милиони зрители, но не винаги и награди. Признанието – в Музея на модерното изкуство – МоМА в Ню Йорк се съхранява в „Златния каталог“ „Крадецът на праскови“.
Сред най-изявените ученици на Въло Радев трябва да се знае режисьорът Дочо Боджаков, роден в Троян и автор на филми като „Ти, който си на небето“ и тв-сериал „Патриархат“. Сред другите постижения на Въло Радев – художествената феерия със звук и светлина на хълма Царевец и Дома на кинодейците в Лесидрен.
Тъй като съм свидетел на неговите радости от последните години, а той почина през 2001 г., иска ми се да спомена внучката Радина. Той я обгрижваше с голяма обич, като единствено дете на неговия син.
Доколкото разбирам от постовете на майката Милена във фейсбук, че къде иначе?, детето се е развило добре и има добър старт в живота. Това би било най-голямата радост и за дядото, ако беше жив днес.
Но животът му бе драматичен и пълен с обрати, тъй както и филмите. Затова да си спомним днес за него с добро.

Цветан С. Тодоров