Художникът Александър Иванов от Ловеч разказва за Йорк, Англия

Там, където все още сверяват часовниците си по точността на влаковете

 Ловешкият художник и скулптор на дървени фигури Александър Иванов наскоро се завърна от Йорк, Англия,  където имаше поредна изява. Той обаче толкова е впечатлен от видяното там, че предложи на НГ пътепис, който не всеки художник може да направи. Защото художниците боравят с багри, а не с думи. Думите на Сашо Иванов са подкрепени и с интересни снимки, които разказват за този кът от Англия. В няколко броя ще ви запознаем с тях.

Йорк, графство Йоркшир, най-голямото графство в Англия, е старата столица на кралството до XII в. В това графство се намират и други, доста по-големи градове – Лийдс, Шефилд, Брадфорд. Но Йорк е техният административен център. До този град може да се стигне всякак – по шосе, по вода – плавателните реки Аус и Фос, по въздух, с влак и пеша, разбира се.

Пристигнах с влак. Може да се каже , че старата поговорка, че можеш да си свериш часовника по английските влакове, е в пълна сила. Сега те пътуват много по начесто и почти винаги препълнени. А може би защото бях там през август, отпускарският месец.

Във влака е чисто и дизайнерски подредено като в модерно кафене. Нормално е да се види човек в костюм , седнал върху постлания с мокет под на вагона, поради липса на свободни места, да чете нещо или да  работи на компютъра си. Пътниците разполагат с 30 мин. безплатен интернет, контакти за зареждане на техниката и постоянен достъп до сайта на жп компанията, чрез който може да се получи всякаква информация: скоростта на влака в момента, къде се намира, прогноза за времето и т.н.

Първото си впечатление за Йорк човек получава още на гарата. Пероните са покрити с огромни арки от метал и стъкло, построени в края на 19 век във викториански стил. Пресичането на пероните е възможно по железен мост в същия стил или с модерни асансьори, които те отвеждат до подлеза. Ако си падаш по старинното, влачиш тежкия куфар по стъпалата нагоре и надолу. Ако си падаш по модерните технически удобства или си твърде стар, използваш асансьорите.

Близо до гарата се намира  Музеят на железниците. Тук на покрита площ от няколко декара са подредени локомотиви и вагони от времето на първата парна машина до свръхскоростния „влак стрела”. И всичките модели са действащи.

Първото нещо, което човек вижда, когато излезе от гарата, е римската стена. Римляните са владеели града повече от два века и са построили отбранителна стена. Тя е запазена почти цялата до днес и сега опасва центъра на града. Туристите могат да се качат на нея от някоя от кулите на портите , да се разхождат и наслаждават на покривите на старинните сгради. Трябва само да внимават кога да слязат, защото входовете за стената се „заключват при здрач” и те може да останат да нощуват като римски войник на пост. А в колко часа е здрачът днес?

Историята на Йорк може да се види чрез архитектурата, археологическите разкопки и артефактите, подредени в музеите на града. След римляните  идват викингите. Те дават свое име на града, Йорвик. Така се и казва сега Музеят на викингите. За да се влезе обаче трябва да се чака на доста дълга опашка. По-дълга такава съм виждал само пред Музея на мадам Тюсо в Лондон. Но туристите са търпеливи и чакат не само заради децата. И възрастните има какво да видят, например почти цял викингски кораб, открит при разкопките.

По-късно и норманите оставят своя знак след окупирането на Йорк- „Клифърдс тауър”. Голяма бойна кула, построена на върха на единствения хълм в града. Използвана до края на 18 век като затвор, сега тя е един от символите на града и останалите сгради са се „отдръпнали” по-настрани, за да може по-добре да се види нейната мощ. През годините на Студената война в хълма под кулата е направено противоядрено скривалище, което също сега е музей.

Най-важният символ на Йорк, Англия,  е катедралата „Йорк минстер”. Това е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа. Строена е от 1220 г. до 1472 г. , дълга е 158 м и 60 м е височината на кулите. Тя е седалище на архиепископа на Йорк.

Сега за такъв е избран д-р Джон Сентаму. Той е цветнокож африканец, роден в Уганда, но постът, който заема в англиканската църква, му отрежда второто място след кентърбърийския епископ.

Църквите в Йорк са повече от 40 на брой. По-голямата част от тях са старинни, построени в готически стил. Повечето са действащи, но има и църковни сгради с други предназначения.

Например църквата „Йорк Сент Мерис” от 2004 г. действа като изложбена зала за модерно изкуство. Това лято в нея беше подредена арт инсталацията „Храмът на хилядата камбани” на бразилската художничка Лаура Белем. Хиляда безцветни стъклени камбани с различна форма и големина висяха от потона на църквата и създаваха усещането за блажена тишина, въпреки процеждащия се през прозорците градски шум.

Друга голяма църковна сграда „Сент Джон” , която е недалеч от катедралата, сега е отворила врати като бар. Всъщност всичко в центъра е близо. Престегнат от римската стена, с тесни криволичещи каменни улички, малки старинни къщи, някои от които са 4 – 5 вековни, градът кипи от туристи не само през деня.

За Йорк казват, че за всеки ден от годината има по една кръчма. Така, че този старинен град, както и новият му побратим в Америка, никога не спи. Тук никой не се застоява за дълго само в един пъб (кръчма). Пиеш с приятели по едно питие в един, после отивате в друг пъб. Това предвижване тук си има термин – „лазене”.  Така „лазите”, докато можете да стоите на краката си или докато джобовете ви се изпразнят. А предизвикателствата са  много и с екзотични имена, като „Седналото прасе”, „Косматата смокиня”, „Артистичният карък” и какви ли още не кръчми с чудати имена.

Някои от тях са доста стари, като „Ий олди стейър ин” , толкова стара, че малцина могат да преведат името й от староанглийски, която е с лиценз от 1644 г. А колко ли време е работила без лиценз? Или „Златното руно”, чийто под е толкова наклонен, та добре, че плотовете на масите лепнат от разлятата бира, иначе постоянно трябва да си държиш чашата да не се плъзне и падне на пода. А в дъното на бара е седнал един скелет. Попитах бармана истински ли е? Отговори ми, че е пластмасов. Аз обаче седнах до него и след няколко бири установих, беше си истински. Просто барманът не искаше да ме плаши. Този скелет не беше случайно седнал в пъба. Той ми подсказа, че има и други нощни атракции.

Йорк е градът с най-много духове в цяла Англия. И това не е само гола легенда, ами се илюстрира с организирани нощни обиколки на местата, където те са срещани най-често. Организирани са с туристически открити автобуси и гидове. Понякога духовете се возят заедно с туристите, може би да видят къде живеят техни побратими.

Друга мистериозна атракция е подземията за измъчване „Дънджан”, а съвсем наблизо е магазинът за вещерски атрибути. Там може да се купят всякакви „инструменти” за магии и заклинания. Магазинче със специални клиенти от цял свят. Но да оставим нощта настрана и да продължим с утрото.

Тогава туристите все още не са напълнили тесните каменни улички и по- спокойно могат да се видят много забележителности. Например „Търговската камара”. Построена през 14. в., от камък и дърво, сега тя е музей. А срещу заплащане в голямата зала под величествените дървени арки може да се извърши сватбена церемония. „Кралският театър”, построен 1744 г. Или пък „Градската галерия”, барокова сграда от 18. в., в която гостуваше изложба на световноизвестния съвременен художник Дейвид Хокни. Впрочем, той е роден в графството, но живее в Лос Анжелис, САЩ.

Но най-къса уличка все пак „Уип – Ма – Уоп – Ма”  – тя е дълга само около 20 крачки. В миналото е имало наказание – превеждане с бой с камшик през една цяла улица. Затова жителите на Йорк избирали това да е тази (по обясними причини).

В лабиринта на тесните улички и пасажи дори и местните хора понякога се объркват. Пълно е с всякакви магазинчета, пъбове и сладкарници, пред които често сладкарите черпят минувачите с парченца от своите вкусни шедьоври. Трябва да спомена и световноизвестната сладкарница „Бетис”. Едно от малкото заведения в света, пред които има опашка от чакащи да влязат, а понякога повече от  час. Суетата изисква жертви.

През града преминават две пълноводни реки – Аус и Фос. По тях с лодка може да се стигне до Лондон, Манчестър, Бирмингам и до всяка точка на острова. Стига да е прокопан плавателен канал. Има атракционни корабчета за круизи. Край реките са изградени приятни алеи за разходка, една от които е посветена на актрисата Джуди Денч, родена тук. На отсрещния бряг на алеята в средновековна кула се намира кръчмата „Откаченият паун”. По стените на тази кула много ясно се вижда докъде се повдигало нивото на реката при наводнения, които са често срещано явление. Малко по-надолу по течението се намира кръчмата „Кингс армс”. Само през тази година тя наводнявана от придошлата река два пъти. Вътре в пъба има два и половина метра висока дъска, на която са отбелязани високите нива на водата в последния век. Най-високата чертичка е от 4. 11.2000 г. Близо 2 метра от пода. Нивото на водата се повишава, кръчмата спира да работи, а когато водата се оттегли, следва почистване и след няколко дни отваря врати за посетители. Освен  дъската по нищо друго не личи, че там е било пълно с вода. Въпреки пакостите, които върши реката, тя има своя чар. В нея и около нея живеят много видове водни птици, необезпокоявани от човека; различни видове патици, лебеди и други странни за мен пернати, които често се разхождат между почиващите по пейките хора.

Йорк е град на младите хора с поглед  към бъдещето. А младите са в двата университета –  „Университетът на Йорк” и университетът „Сент Джон”.

Университетът на Йорк е един от водещите университети в Англия и е сред 100  най-добри в света. Първият указ за създаването на университет в Йорк е издаден от крал Джеймс Първи през 1617 г., но в сегашния си вид той действа след  Втората световна война. В момента там се обучават над 15 000 студенти от близо 3000 преподаватели. Таксите за обучение в Англия са високи, а от тази година скачат драстично. Но всеки може да види къде отиват парите, които плаща за обучението на детето си. Кампусът е огромен парк с езеро, около което се намират общежитията, учебните корпуси, лаборатории, спортни комплекси. Библиотеката, която работи денонощно, е колкото софийски мол. Двата й корпуса се контролират само от малък персонал. Взимането на книги става по електронен път, само със студентска карта. Има стотици компютри и места,  можеш да седнеш или легнеш и да работиш със своя компютър. Навсякъде са монтирани контакти за зареждане на техниката.  Можеш да видиш млади хора върху чистия мокет в коридора да работят с компютри. А департаментът по химия прилича на малък завод. Паркът е шедьовър на ландшафтното изкуство, за който се грижат и студентите по агрономство и зоология. Там живеят и стотици водолюбиви птици. Множество мостове и покрити алеи позволяват на студентите бързо да се предвижват за лекции и семинари. А всяка нова технология веднага намира място в обучението. Тук бъдещето е зад ъгъла.

Тук история, митове, духове, нови технологии, денем и нощем са заедно. Така е в Йорк, старата столица на Англия.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.