Къде са защитниците на Гриша Ганчев – благодетел или престъпник?

Гриша Ганчев бе и си остава най-далновидния и най-гъвкав собственик. Непрекъснато развиваше своя проект и сега в Ловеч имат и стадион, и база, и млади футболисти. Може и нещо да съм пропуснал, но последните ми няколко дни преминаха в нетърпеливо очакване на медийната защита на Гриша Ганчев. Очаквах мощна подкрепа, но накрая станах петимен да прочета поне една добра дума за този толкова щедър българин. Човекът е под сериозен натиск и няма нищо по- нормално от това, някой да го защити. Някой от стотиците или хилядите за които той доскоро бе щедрия благодетел, най-големия меценат, благородния спомоществовател на българския спорт. Човекът, без когото нямаше да имаме олимпийски и световни медали. Човекът, който според медийни публикации, безброй пъти единствен е вадил пари от джоба си за спорт. И сега когато този най-щедър сред щедрите е на зор, никой не се изкушава поне да припомни хилядите му жестове към спорта. Да не говорим пък, че още никой не е отменял презумпцията за невинност, според която Ганчев дори не може да бъде вкаран в категорията на прегрешилите спрямо закона.

Явно обаче по нашите ширини такова понятие като благодарност не съществува. Доказва го и казусът с Гриша Ганчев. Питам се къде е Армен Назарян и защо той с авторитета си на олимпийски шампион не излезе в защита на своя личен благодетел. Защо не потърси някой журналист и не излезе с интервю в което да обясни какъв човек е Гриша Ганчев. Няма шоу или неделно предаване, което би върнало Назарян. Питам се къде са Братан Ценов и Стоян Добрев? Къде е Стефка Костадинова, къде са членовете на футболния изпълком, които само преди няколко месеца му бяха лични гости на рождения ден. Питам се защо не каже нещо положително и самия министър на спорта Свилен Нейков.

Гриша Ганчев да не е някой случаен човек, да не е от вчера в спорта като Кирил Домусчиев. От 15 години той непрекъснато подарява част от парите си за българския спорт. Напълно безвъзмездно, защото няма как да си върне и стотинка от инвестициите в борбата и в другите спортове. Правил го е единствено от любов и добра воля. По някакви си негови лични подбуди, които заслужават уважение. Може и да го е блазнила популярността, ама много други не се бъркат да извадят някой лев за спортистите. А после плачем на химна! Щем, не щем, трябва да признаем, че този химн се е свирил навсякъде по света и заради парите на хора като Гриша Ганчев.

Не на последно място без грам злорадство се питам и къде е тази не малка част от българската журналистика, която също е лично задължена на щедрия ловешки благодетел. Разни репортерчета, повишени в длъжност заради вродената им нагласа да стават предатели, защо не драснат някой ред за своя благодетел. Преди се лееха такива оди, такива дитирамби за неговата щедрост, а сега, когато наистина има реален повод, всички са се покрили. И се снишават в очакване да видят накъде ще задуха вятъра. Дали наистина това е края на една ера, или просто лош момент. Но щедрия благодетел има нужда от подкрепа точно в тези дни, а не след като мине бурята!

Ганчев трябва да се приеме и с лошото, и с доброто

Гриша Ганчев не е ангел и има множество грехове. Най-вече към футбола, защото присъствието му бе белязано с непрекъснато му пропадане надолу. Възходът на личния му футболен проект съвпадна с най-лошите времена за българския футбол и историческата му вина няма как да бъде отхвърлена. Още повече, че съвсем съзнателно стана член на Изпълкома и се превърна в пряк съучастник на разпада. Имаше и насилие, и съмнение за корупция, и всякакви други нелицеприятни неща. Вероятно Ганчев ги приписва като грешки на растежа, но те са надлежно записани, и който трябва, ще ги помни винаги.

Но в същото време направеното от Гриша Ганчев в Ловеч, може да бъде наречено феномен. Не само за параметрите на България. За 15 години той написа историята на един клуб с големи букви. Четири титли, още толкова купи, повече от дузина участия в евротурнирите. Над 80 евро мача с общ положителен баланс. Литекс дори игра в пролетната фаза на турнирите. Ганчев постави своя Литекс непоклатимо на 3-то място във всички вечни ранглисти. На всичко това не може, хей така да се сложи чертата, заради едно разследване и едно обвинение за заплаха. Тези постижения са необорима даденост и абсолютен факт.

Но успехите не казват всичко! Гриша Ганчев бе и си остава най-далновидния и най-гъвкав собственик. Непрекъснато развиваше своя проект и сега в Ловеч имат и стадион, и база, и млади футболисти. И стил на управление, за какъвто в другите отбори могат само да мечтаят. Дали всичко ще приключи през 2012 година, можем само да гадаем. Но това, което Ганчев направи в Ловеч през последните 15 години има цена. Висока цена, която навсякъде в нормалните страни ще бъде осребрена в цифри от порядъка на между 50 и 100 милиона лева.

Личния стил на Гриша Ганчев също имаше и своите позитивни страни. Някои от действията му особено спрямо медийната среда обаче бяха с развращаващ ефект. Но нали за да дава, трябва да има и някой да взема!? Силата на Ганчев е в кадровата политика. Винаги с най-добрите треньори, винаги с достатъчно класни изпълнители. Винаги точен с футболистите що се отнася до плащания. Винаги на европейско ниво като организация на самия футболен процес. Друг е въпросът, че Ловеч така и не се превърна във футболен град, но затова най-малка е личната вина на Ганчев. Но няма футболист или треньор, който да не би се замислил върху предложение отправено от Литекс.

Екзистенца не е за Литекс, той е за футболът ни

Всички, които виждат случващото се само в сферата на неизбежното възмездие за греховете, трябва и да приемат тезата, че края на клуб като Литекс поставя под сериозно съмнение въобще жизнеността на българския футбол. Защото Ловеч бе единственото място в България където цели 16 години, моделът оцеляваше и дори ставаше по-успешен. Само да направим сравнението какво има налице в Ловеч след 16 години престой на Ганчев, и какво в Локомотив София при същия времеви отрязък под ръководството на Николай Гигов?

Естествено съществува и хипотезата, че започва съзнателен процес на пречистване. Че играчите от прехода трябва да бъдат заменени, дори и такива като Ганчев, които изглеждаха непоклатими. Ето появи се Кирил Домусчиев, следва Цветан Василев, в тази категория попада и „безименния воин” в Левски. Титаните също могат да бъдат причислени към новата вълна. В Бургас пък винаги са били като бели лястовици спрямо останалата полукриминална среда. В Берое също бе направена промяна наскоро. Общо взето не е трудно да се предвиди в кои футболни клубове ще пипа дългата ръка на закона в следващите месеци! Като цяло картината поне на 60 процента е сменена за последните 3 години, които съвпадат с разцвета на евроатлантическото ни сътрудничество в сферата на сигурността и трансграничната престъпност. Паралелите естествено са напълно фриволни, но изводите се натрапват от само себе си.

Всъщност най-голямата илюзия, е че футболът е държава в държавата. Оказва се, че това въобще не е така. Следващите са БФС!

Автор: Жаклин Михайлов

One thought on “Къде са защитниците на Гриша Ганчев – благодетел или престъпник?

Оставяне на отзив за Теодора Стоянова Отказ

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.