Няма спокойствие около актьора Христо Гърбов, докато е за шест часа в Ловеч – едни му искат автографи, друг го черпи с шоколад. Освен това той иска да обиколи града, да си спомни времето, когато беше на работа тук (сезон 1985 – 1987). Известният актьор най-вече от предаването „Комиците” гостуваше в сряда с постановката „Вечеря за глупаци” под режисурата на Рашко Младенов и с колеги от Русенския драматичен театър. Чувството му за хумор не му изневерява ни за секунда. В една сцена разглежда фотографии на известни сгради, направени от кибритени клечки. А Покритият мост над Осъм имаш ли?, пита Гърбов партньора си Борислав Веженов, а залата избухва в смях.
Христо Гърбов е театрален и филмов актьор с много роли. Участва в „Улицата“ на Теди Москов, както и в български сериали. За ролята в постановката „Още веднъж отзад“ е награден с Аскеер ’98. Роден е на 23 септември 1957 във Варна.
– Кой режисьор откри комедийния ти талант? Свидетел съм, че в Ловешкия театър те пробваха главно в драматични роли.
– Аз не мога да кажа кой ме е открил, но мога да кажа откога започнаха да се вглеждат в мен, забелязаха, че имам комедиен талант. В 1987 г. постъпих с конкурс за актьори в Сатиричния театър. Една от първите ми роли ми повери режисьорката Маргарита Младенова. Тя ми предложи да играя в комедията „Слуга на двама господари” на Карло Голдоне. Бях в ролята на Тофралдиньо, слугата. Та когато влязох в Сатиричния театър започнаха да ми дават повече комедийни роли. Следващият човек, който си беше паднал по моя комедиен талант, е Теди Москов. Той ме беше гледал във ВИТИЗ в някаква етюдна работа, когато играех Бойчо Огнянов. Ние с него направихме „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, през 1993 г. бе първият му вариант. В Сатирата по някакъв начин моят комедиен талант беше забелязан. А в киното продължих да играя все драматични роли. Аз съм завършил специалност „драматичен артист”.
– Ти си жестоко драматичен актьор…
– Да, така е. Но Маргарита Младенова първа ми даде шанс за комедиите. В Сатирата са по-комедийни пиесите, които играя.
– Ти кога разбра, че можеш да разсмиваш аудиторията?
– Много отдавна, като ученик. Имахме един преподавател, когато учих в шофьорска паралелка във Варна. Тогава се увличах от рисуване и моделирани. Направих гипсова глава на нашия класен. Освен това го имитирах и съучениците ми много се забавляваха. Не без известна язвителност той ми казваше „Хайде, Христо, шутът на класа, да каже”. В казармата пък развих способността да раздувам, да имитирам хора, включително един старшина. В много неловка и унизителна ситуация съм го поставял. Например, че всяка заповед е предпоследна – това е лаф от казармата.
– Пострада ли оттова?
– Не, не съм пострадал, не съм лежал в ареста. Въпреки че съм имах устна заповед за арест, не съм влизал в кауша.
– Тежи ли ти днес популярността – искат ти автографи, спират те хората на улицата. Това тежи или те радва?
– Понякога това наистина ми е неприятно. Но от друга страна знам, че това е свързано с факта да си известен.
– Като идваш днес в Ловеч, какви спомени имаш?
– Слизам от автобуса зад театъра и шофьорът, мислех, че не ме познава, а той: „Най-големият, най-великият”. И ми стиска ръка. Целият автобус така реагира. Още със слизането бях топло посрещнат.
– Постановката „Вечеря за глупаци” ще се играе много дълго време, нали?
– В София я играем вече 220 пъти, в Русенския театър е към 50 пъти. Тази роля съм я изпълнявал още и с Плевенския театър, със самодеен театър в Трявна, както и в Дупнишкия театър. Много успешна постановка.
– Съпругата ти Иглика Трифонова, която е кинорежисьор, се занимава и с политика. Ти как си към политиката? Палиш ли се?
– Паля се понякога, но не ми е страст, както е на Иглика. Но не може без политика. Радвам се, че не сме хора, които се палят само и критикуват. Ние действаме, което наистина е много трудно занимание в България.
– Знам, че имаш „екологично чисто съзнание”. Как се отнасяш към акциите като „ Да изчистим България за един ден”?
– Много хубави акции. Аз в почивните дни работя и чистя на моята вила. Там всяка седмица се изисква такова усилие. Там си почивам най-добре, като работя. Влече ме селската работа. Обичам сено да хвърлям с вилата.
– Какво те дразни в съвременната журналистика, защото знам че имаш забележки?
– Имам чувството, че всички въпроси на журналистите са свалени от интернет. Всички ме питат кой командва в къщи? Това е редовният въпрос. Няма в течение на разговора някакъв интерес и повечето ти колеги са страшно неподготвени. Не се стараят да научат нещо повече за събеседника си.
– Имаш ли нови роли?
– Задават се нови театрални роли. А от един италиански сериал ме канят за ролята на мафиот. Ще бъде шестсериен филм, телевизионен.
– Ще говориш на италиански?
– Да, сега ще се обучавам на италиански език. Имам театрални предложения и от Русенския театър, от Народния театър, все интересни проекти, в които сигурно ще се включа.
– Добре, следващия път ще говорим на италиански. Желая ти успех.
Интервю на Цветан С. Тодоров