Надя Стефанова е щастлива в „Star Machine”, преоткрива професията си в други измерения – интервю на Цветан С. Тодоров

Надя Стефанова в скеч на мистър Бийн

Неотдавна ловешката актриса Надя Стефанова обра аплодисментите на телевизионнота публика с комедийния си талант в състезание „Машина за звезди” („Star Machine”). Тя изигра скеч на мистър Бийн и демонстрира комедиен талант, който не беше показвала на ловешка сцена. Оказа се, че Надя е привлечена от комедийните роли още от следването си в НАТФИЗ, разкрива тя в настоящето интервю за НГ.  

Надя Стефанова е на 27 години, родена е в Троян, работи в Ловешкия театър. На ловешката публика е позната от постановките „Границата”, „Любов до безумие”, „Само за жени” и „Боризмейко”.

В момента учи второ висше образование – спортна журналистика. Ловешката актриса е сред финалистите на „Star Machine”.

 

 

 

– Какви нови възможности дава за една актриса състезание като „Машина за звезди”?

– Сам по себе си този телевизионен формат е едно предизвикателство за всеки актьор. Той дава възможност да работиш в една по-различна екстремална среда, в която трябва да отключиш всичките си сетива и рефлективноста си до максимум.

Концентрацията, която се изисква в предаванията „на живо”, е огромна. Освен да мислиш чисто актьорски какво трябва да направиш в конкретната задача, трябва да съобразяваш във всеки един момент за коя камера да играеш, защото, ако в театъра актьорът играе с цялото си тяло, то в киното всека една част от тялото може да бъде акцент в даден момент. Може да е само един поглед, усмивка или близък план на ръка, но тези детайли допринасят за изграждането на цялостния  образ на героя. Пред камерата не можеш да си позволиш да лъжеш, защото обектива улавя всяка измама, всяка една грешна стъпка. Самото предаване има една приятна странност. То е смесица между кино, театър и телевизия. Ако в киното актьорът играе за камерата, в театъра на живо пред очите на зрителите, то в телевизията си гост във всеки дом.

Затова съм щастлива, защото за кратък срок се сблъсквам с много различни актьорски похвати и преоткривам професията си в други измерения.

Кой беше решаващият фактор (причина), за да се включите в шоуто?

Решаващият фактор да съм сред финалистите на „Стар Машин” е журито, което ме избра измежду стотиците кандидати, които се явиха на трите кръга на кастинга.

Що се отнася до личната ми мотивация да участвам в подобен формат, това беше един рекламен клип по ТВ7, в който зададоха два въпроса: „Искаш ли да се превърнеш в световна филмова звезда? Искаш ли да учиш при Стивън Спилбърг, Глен Клоуз, Кевин Спейси, Сюзън Сарандън, Анди Гарсия…?”

И аз си отговорих с „ДА”. Записах се на кастинг  и влязох в машината за звезди. Оттук нататък задачата ми е да дам най-доброто от себе си, за да спечеля любовта на зрителите.

– Кои са вашите учители по театрално изкуство?

Човекът, който положи основите на моето изграждане като актриса, е професор Снежина Танковска, която беше моя художествен ръководител  в театралната академия.

Но ако се придържаме към поговорката, че човек се учи докато е жив, аз се уча постоянно от колегите си актьори, режисьори, сценографи, с които работя.

Един актьор не трябва да спира да търси нови предизвикателства, да трупа умения и да се усъвършенства в професията.

– Смятате ли, че имате бъдеще като певица?

Животът е пълен с изненади, което го прави още по-прекрасен, така че, знае ли човек…  аз искам да бъда най- добрата певица сред актрисите и най-добрата актриса сред певиците. (смее се)

– Комедийният ви талант досега имал ли е изява на театрална сцена?

Като студентка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” съм играла предимно комедийни роли, тъй като още първия семестър направих категорична заявка, че комедията ме привлича. Моят професор ме оцени още тогова по достойнство и ми помогна да развивам силните си страни тласкайки ме през цялото ми обучение към този жанр.

Попадайки в Ловешкия театър бях разпределяна предимно в драматични роли и първоначално много страдах от това, защото ми липсваше комедията.

Но в същото време ценя много опита си  в тези спектакли, в които имах възможността да се проява в друга светлина. Още с дебютния ми спектакъл на професионална сцена – „Границата” от Калин Илиев и режисьор Александър Чобанов , аз имах шанса да участвам в международен театрален фестивал в Париж и в продължение на една седмица, всяка вечер да играя пред френска публика.

На ловешка сцена щастието ми се усмихна миналия сезон (2010 г.), когато влязох в репетициите на комедията „Любов до безумие” от Валентин Красногоров, режисьор Васил Василев, с която обиколихме половин България с голям успех и все още продължаваме да го играем.

– Кои са първите ви стъпки на сцената в Троян, с коя роля започнахте да се чувствате професионална актриса?

Най-първите ми стъпки на сцена въобще са доста назад във времето, когато бях на шест годишна възраст, ученичка в първи клас и  играх заек на тържеството по случай края на учебната година. След това в гимназията последваха роли в училищни пиеси като „Службогонци” от Иван Вазов, „Ние не вярваме в щъркели” на Недялко Йорданов и „Кентърбърийски разкази” по Джефри Чосър, като в последното се включих в самодейния състав към читалището в Троян.

Трудно е да се каже с коя роля съм се почувствала професионална актриса… По-скоро в някои от ролите съм се чувствала по-уверена и съм ги усещала по-близко до природата ми. Мога да дам пример с ролята ми в „Обърни се с гняв назад” от Джон Озбърн, която направихме  на ловешка сцена заедно с режисьора Васил Василев. Преоткрих себе си в силно драматичната героиня Алисън и ми се наложи да бръкна доста дълбоко в душата си и да извадя  най-съкровените си емоции,  за да пресъздам болката, която тя носи в себе си.

–  Какви филми, книги и музика харесвате? Дайте пример.

Харесвам филми, които оставят  някакво послание. Ценител съм на хубавото българско кино от едно време. Едни от най-любимите ми филми са „Време разделно”, „Козият рог”, „Вчера”, „Да обичаш на инат”, „Опасен чар”, „С деца на море”, „Войната на таралежите”…

От холивудската кино индустрия ще спомена само някои от филмите, които са ме докоснали – „Изкуплението Шоушенк”, „Патриотът”, „Да срещнеш Джо Блек” и др.

Ценя руската класика. „Бесове” и  „ Престъпление и наказание”  на Достоевски са едни от настолните ми книги.

От чисто професионална гледна точка, пиесите, които препрочитам с удоволствие, са „Хеда Габлер”и „Майстор Сулнес” на Ибсен, „Три сестри” и „Вишнева градина” на Чехов и не на последно място – цялото творчество на Уилям Шекспир.

Предпочитанията ми относно музиката са разнообразни, в зависимост от вътрешното  ми състояние и настроение в даден момент.

Много обичам българския фолкор, пея народни песни и танцувам хора, като една истинска българка. Слушам  поп и R&B и уважавам творчеството на Моцарт.

– Какво може да ви отклони от кариерата като актриса и да се насочите към бизнеса и финансите?

Смятам, че не е нужно нещо да ме отклонява, от пътя който съм избрала да вървя, за да се захвана с нещо, което не ми идва отвътре. По-скоро бих се захванала в даден момент с бизнес, но то ще бъде успоредно с актьорската ми кариера и вероятно ще е свързано до голяма степен с нея – било то продуцентска дейност или увеселителна такава.

Най-хубавият ви спомен от Троян? А от Ловеч?

– О, Троян го свързвам само с хубави спомени. Троян е цялото ми детство, семейството ми, най-верните ми приятели. Най-хубавото, с което свързвам Ловеч, са срещите ми с публиката в театъра и любовта, която получавам.

– Какво ще пожелаете на читателите на „Народен глас”?

Пожелавам на вашите читатели  никога да не спират да мечтаят и да преследват мечтите си.

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.