Българчетата в риск се нуждаят не само от подслон, а от образование и смислени занимания

Занимания на децата в Дълбок дол

Преди близо шест години Петко, Сейхан и Калин бяха сред първите младежи, посещаващи Комплекса за социални услуги „Къща на игрите” в с. Дълбок дол, община Троян, създаден от сдружение „Общество за всички”. Тогава те бяха просто стресирани момчета, които не смееха да влязат в разговор с възрастните и ги гледат в очите. А, не дай си Боже, журналист да се помъчи да ги въвлече в интервю…

Днес Сейхан, Петко и Калин са млади мъже със самочувствие и чувство за хумор, които с удоволствие разговарят на всякакви теми, разсъждават за световните новости, прочетени в интернет. Учат в Националната гимназия по приложни изкуства „Проф. В. Колев” в Троян, връщат се горди от изпити с шестиците си, дълго обясняват заложените в творбите им идеи.

Неотдавна Калин и Петко спечелиха първо и трето място на балкански турнир по тенис на корт за младежи с увреждания, годишни стипендии като млади художници. И тримата изучават традиционни троянски занаяти по проекта „Занаяти за теб”. Обичат да разговарят с журналисти, гледат ги в очите и имат мнение по всеки въпрос.

Какво се случи с тези три момчета, извървели само за пет години толкова дълъг път в своето развитие?

Комплексът за социални услуги, включващ три социални заведения, предлага прекрасни условия за децата и младежите с увреждания. Ремонтираните с помощта на МТСП и предоставени от община Троян възрожденско училище и стара детска градина, както и новият компютърен център, са светли и уютни, в просторната столова винаги има топла храна. В големия двор има люлки, кътове за почивка, място за лагерен огън и много цветя.

Но философията за създаването на центъра има друг акцент – на децата и младежите да се даде шанс да се развиват, да учат и разкриват своите таланти. Затова тук има арт и трудова терапия, зала за купони, прожекции и театър, ателиета по керамика, иконопис, хлебарство и сладкарство. Всяка сутрин специализираният бус откарва учениците в Троян.

–  Целите, които си поставихме, бяха прости, но в същото време съдбовни за децата с увреждания – разказва доц. д-р Румяна Кралева – председател на УС на сдружение „Общество за всички” и директор на социалните заведения. – Първата от тях бе те да получат равен шанс в образованието си, за да имат конвертируема диплома, с която да се впишат в обществения живот. Втората ни цел бе да оборудваме помещения, наречени Защитено жилище, в които да се приемат младежи от Троянската община, навършили 18 години. Сега в него живеят шест младежи, двама от които работят при нас чрез Бюрото по труда по национална програма. Този трудов процес ги дисциплинира и им създава навици за самостоятелен живот.

Третата цел бе интеграцията на децата и излизането им от социалната изолация, в която са били принудени да живеят, поради уврежданията си. Затова екипът на Комплекса за социални услуги „Къща на игрите” премина специално обучение, основано на международния опит в работата с хора с увреждания. Четвъртата ни цел бе да променим обществената нагласа към различните хора – един дълъг и сложен процес. Няма да забравя първите срещи на увредените деца в салона на читалището в с. Дълбок дол, където бабите боязливо гледаха към нас и се кръстеха с думите „Не дай, Боже”. Постепенно срещите, празниците и седенките направиха общ живота в селото и в „Къщата на игрите” и днес селяните си имат „свои” деца, а пък те – „мама” и „баба”, на които гостуват в селските къщи. По празници децата пеят и танцуват, а бабите ги черпят с топли питки и баници.

Отиващата си година е най-добрият пример за намеренията, усилията и резултатите от тях – както за ръководството и персонала на Комплекса за социални услуги, така и за децата и младежите. Какво само не се случи през нея? Като не броим „делничните” постижения – успешната учебна година, заниманията, рехабилитацията и терапията, 2010 година показа от какво имат нужда българчетата в риск, какви непостижими иначе неща могат да направят те, стига да има правилно разбиране, грижа и най-вече – много, много работа.

По проекта „Родени в България 2” младежите от Дълбок дол изнесоха концерти в много градове на страната, на които рецитираха свои стихове и пяха. Бяха на Черно море, на Дунава, в Пирин планина. На 26 ноември пред стотици гости изнесоха последния – най-голям, концерт с изложба в София. През лятото работиха със студенти-доброволци от Холандия, доброволци от Франция пък със специализирани колички ги качиха на билото на Стара планина. Участваха в много общински празници, подредиха изложби и получиха различни награди.

Пак през тази година в Комплекса за социални услуги „Къща на игрите” започна нов проект – „Занаяти за теб”, по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана от Европейския социален фонд. Под ръководството на майстори от Троянската община младежите изучават традиционни занаяти, като в края на обучението ще положат изпит пред Националната занаятчийска камара. Който издържи, ще получи калфинско свидетелство, позволяващо му да работи, да стане независим и самостоятелен гражданин.

Струва си човек да надзърне в ателиетата по грънчарство, иконопис, хлебарство и сладкарство, оборудвани специално в комплекса в Дълбок дол. Може да види с какъв интерес се занимават бъдещите занаятчии, както и да усети мерака на преподавателките. Росица Занкова ги обучава  по грънчарство, Борислава Кацарова – по художествена обработка на дърво, а Христина Георгиева – по хлебарство и сладкарство, които гордо показват изделията на своите засега само „чираци”. А екипът на сдружение „Общество за всички” и на Комплекса за социални услуги вече обмисля новите идеи, проекти и начинания за следващата година.

Ето така – сред много работа, топлота и грижи минават и дните на нашите герои Петко, Сейхан и Калин. Тяхното развитие показва, че българчетата в риск се нуждаят не просто от топла храна, подслон и някое друго дарение по празниците. Те се нуждаят най-вече от образование, от разширяване на кръгозора, от ежедневни и смислени занимания. Тази философия, залегнала в „темелите” на Къщата на игрите, вече дава плодове. Тя няма алтернатива. Защото покрив за децата в риск в България може да се вдигне, пари – да се съберат, но няма ли я духовната грижа, стремежът условията за тях да се доближават до семейната среда, обществото ни рискува да не приобщи хиляди самотни днес сърца, но умни и талантливи деца и младежи и преди всичко – търсещи обич и разбиране.

Затова всички ние, които иначе обичаме българчетата в нужда, но се прибираме вечер в своите домове и семейства, нека не забравяме, че те са едни от нас и нека бъдем до тях не само по Коледа, а всеки божи ден,  казва д-р Правда Добрева- член на УС на сдружение „Общество за всички”. Нека през светлите дни на Рождество си припомняме прекрасната мисъл на Сенека – „Добрият стопанин се грижи не само за правите, но и за кривите дървета”. Струва си!

Красимира Коларова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.