Областният управител Николай Нанков за Моста на въздишките: Не давам имена и не ги отменям

Николай Нанков

Областният управител не дава имена и не ги отменя, става ясно от изявление от петък до медиите на областния управител на Ловеч Николай Нанков. В него се казва още:

„Мое задължение е да упражнявам контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и да осигурявам спазването на законността на територията на областта и осъществявам административен контрол по изпълнението на административните актове.

Да, в разговор с Н. П. Ловчански митрополит Гавриил изразих личната си позиция, че името „Мост на въздишките” не ми допада. Това обаче не означава, че не зачитам мнението на гражданите, което те са изразили по време на провеждането на конкурса, обявен от сайт и община Ловеч за избор на име на моста.

Право на общинския съвет в Ловеч е да даде име на моста. На този етап като областен управител не мога да се намеся в темата по никакъв начин, тъй като няма внесено предложение до общинския съвет нито от община Ловеч, нито от граждани, още по-малко негово решение.

До 5 ноември в деловодството не е постъпвало и възражение, жалба или каквото и да било от граждани, които протестират начина за избор на име, каквато информация бе тиражирана.”

3 thoughts on “Областният управител Николай Нанков за Моста на въздишките: Не давам имена и не ги отменям

  1. „Да въздъхнем по демокрацията”

    „Всеки има мнение, а от това по-хубаво няма. Едно подобно допитване е съвсем нормално в 21 век.”, така възкликва спечелилия конкурса на „Ловеч днес” и Община Ловеч за име на „Мостът за никъде” Павлин Иванов. За който, фактът, че същото това конституционно гарантирано право се упражнява от едно духовно лице предизвиква истински шок и недоумението „Как духовно лице изобщо има идея да се намесва в това, което се случва ?”.

    Ето това е пример за демократично общество – духовниците и по – голямата част от миряните нямат право на глас, сигурно защото се отличават по някакъв белег от останалите граждани на град Ловеч, не са българи или защото тяхното изостанало и закостеняло мислене не бива изобщо да бъде изразявано. Нищо, че именно благодарение на техните предшественици, отстоявали с живота си устоите на българската православна църквата и лицата, излъчени от нейното културно просветно лоно днес има българска държава. Но защо му е на българина да има толеранс към техните духовни наследници и представители днес. Нали вече сме свободни. На кого е притрябвало да се съхранява религиозната ни идентичност, когато ние вече сме в Европа, която има толкова богата история, а ние все още продължаваме да въздишаме кога ще ги стигнем европейците, а камо ли пък американците.

    Не въздишайте с чувство на отчаяние. Много скоро и това може да ни случи. При този наплив от вътрешна и външна миграция на младите хора, състаряващо население и далновидни управляващи, които предпочитат да копират чуждата история като именуват мост в центъра на града на името на венициански такъв, нямащ никаква връзка с поминъка и миналото на града ни само, за да докажат демократичното си мислене. Но не и да се погрижат за бъдещото на децата си като ги научат да почитат собствената си история, избирайки име съотносимо към паметника на „Екзарх Йосиф” и волята на духовния глава на Ловчанска Митрополия – Митрополит Гавриил.
    Но защо ни е да правим това, биха възразили някои. С този акт и будна гражданска позиция, изявена особено след реакцията на митрополита, ние не се отричаме от нашата история. Напротив ние я възраждаме. Жалко само, че няма как да искаме смъртно наказание за дядо Владика, както това е било направено за Търновският Митрополит Климент, известен преди да приеме духовенството с името Васил Друмев. Който български книжовник, писател и общественик, ако си припомним накратко историята, именно заради своя изразена ревностна позиция през 1893г. на рождения ден на княз Фердинанд, пред официални представители на гражданските и на военните власти, че „всеки който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществувание на народа“ и знаменателните думи: „Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!“ е бил заточен след несправедлив процес в Гложенския манастир. А смелата му проповед била обявена за „противонародна“, „противодържавна.
    И ето, че през ХХІ век в епохата на демократично общество е възможно да бъде проявено същото отношение към духовно лице, когато то открито и по общодостъпен за всички граждани начин заяви, че конкретно решение на местната власт влиза в конфликт с каноничните правила на Българската православна църква, която има за цел да се грижи за духовните интереси на православните християни, и която то е оторизирано да представлява. Като това което буди възмущение в случая, е не заявлението на Митрополита, че няма да хвърля Богоявленския кръст от този мост, ако той остане с първоначалното си име, тъй като неговото становище намира пълна опора в каноничните правила. А обстоятелството, че ако той не беше изявил своята позиция, днес името на този мост, може би щеше да бъде, факт, които щеше да се препише като законно дадена воля на гражданите в Ловеч, което пък щеше да бъде пълна лъжа.
    Защото да се твърди, че този избор е легитимно доказателство за участието на гражданите в местното управление е равносилно да се приеме, че не съществува закон, които да урежда и гарантира това право. Тъй като видно от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/дори да се приеме, че нормативният акт е приложен по аналогия за въпросното решение/ и вотът, с който то е взето, ясно показва, че същото не удовлетворява никой от законовите критерии за мнозинство, необходими за законното реализиране на регулираните в него форми, материализиращи участието на гражданите в местното управление.

    Съгласно член 3 от ЗПУГДВМС прякото участие на гражданите в управлението се осъществява чрез референдум; гражданска инициатива; и общо събрание на населението. Според чл.41, ал.2 от ЗПУГДВМС предложение, предмет на местен референдум, се счита за прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Очевидно 129 – те души участвалите в конкурса, от които само 52 души са подкрепили идеята за името „Мостът на въздишките” не са мнозинстмото участвало в последните избори за общински съвет в Община Ловеч, нито пък 52 – мата определили избора са поне половината от изобщо проявилите активност в това мероприятие. Да се приеме, че в случая са спазени правилата за гражданска инициатива, също е недопустимо, защото съгласно чл.47 от ЗПУГДВМС само за стартирването на тази дейност е необходимо формиране на инициативен комитет от поне 50 души, а в случая изборът е направен с горе долу толкова гласа. За последната форма също не може да става дума, тъй като нейното изискване за кворум според чл.60 от ЗПУГДВМС е на общото събрание да присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, която 129 души безспорно не са.

  2. Понеже си длъжен да контролираш
    за това нищо нередно не намираш.
    Като неграмотник какво да се прави
    бате Бойко на поста те постави.

    Въпреки, че администрацията ти издиша
    в понеделник жалба и за това ще напиша.
    Ако журналисти здрави гащи притежават
    разрешавам им случая да отразяват.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.