Грехът на въздишките – коментар на Иво Райнов

Сто двадесет и девет ловешки граждани взели участие в интернет допитване за именуване на моста от площад „Екзарх Йосиф I” в Ловеч. И избрали име. Ама не съвсем. Защото, както казва Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил „не може да се изземват правомощията на Общинския съвет”. Както казват манипулаторите на общественото мнение – някакви си 129 души. Като се замисля тези 129 души са повече от всички обикновени граждани, посетили заседанията на Общински съвет през всичките три години от сегашния мандата. Тези 129 души са повече от аудиторията, присъстваща на събранията на която и да е партия в Ловеч. Тези 129 души са няколко пъти повече от миряните, посещаващи неделните църковни служби в нашия град. Тези хора са около 1/3 от най-верните фенове, подкрепящи мачовете на „Литекс” (най-масовите публични събития в града). Не ми харесва, че са участвали само 129 души. Иска ми се да са 10-20 пъти повече. Но това са реалностите – Ловеч няма гражданска общност и потребност от публично споделяне на лично мнение. Затова приемам резултатите от анкетата. Не ми харесва името „Моста на въздишките”. Аз гласувах за друго – „Цар Иван Александър”. Но не ми харесва и гражданското прозвище „Мост за никъде”. Сякаш символизира съвремието ни на град без път, посока и бъдеще. Затова преглъщам и приемам името. Във въздишките има поне частица оптимизъм. Не ми харесва, че кметът мълчи след скандала със името. Нали е партньор в инициативата, а неговата администрация участва в комисията по провеждане на конкурса. Въпреки това приемам, че понякога мълчанието е по-ярка позиция от риториката. Не ми харесва, че Общинският съвет е безучастен към инициативата, която всъщност му изземва правомощия – да именува. Както не ми харесва че, Общинският съвет често взима решения без да пита мен и моите съграждани (включително за именуване на улици, площади). Въпреки това приемам неговите решения. Не ми харесва, че група граждани (наречени миряни) се жалва пред областния управител от друга група граждани (наречена участници в анкетата). Най-малкото, защото е пример за юридическа неграмотност – жалват се решения, а не инициативи. Въпреки всичко ги разбирам, защото в този град не ни учат на граждански ценности и обществена толерантност. Не ми харесва и позицията на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гаврил. Убеден съм, че дядо Гаврил можеше да се включи в дискусията, църквата да предложи приемливо име, а миряните да бъдат насочени към правилния избор. Сега митрополитът се зарича да не хвърля кръста от „Моста на въздишките”. Ами ако със същия апломб смелчаците откажат да се хвърлят за богоявленския кръст на друго място? Ултиматумите не сближават позиции и не разрешават проблеми. Ключът е в толерантността и взаимното уважение. Като граждани и християни.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.