Ловчалия e номиниран за най-активен гражданин чрез заявления за достъп до информация

 

Данчо Заверджиев

Данчо Заверджиев от Ловеч собственик на фирма за недвижими имоти. Същевременно той попадна сред най-активните граждани в страната, ползващи Закона за достъп до информация. Оказва се, че досега е подал близо 90 заявления за достъп до информация. Тъй като подаване на подобни заявления не е особено популярна форма на граждански контрол в Ловеч, той влезе в полезрението на наблюдаващата тази практика фондация Програма Достъп до Информация. Тази година по повод 28 септември – Ден на правото да знам, той e сред номинираните като активно работещ със закона. Редакцията се опита да разбере какви са мотивите му, какво е постигнал до сега и докога ще пита властта.

– Данчо, на практика ти се занимаваш с имоти. От кога и как стана така, че започна да подаваш заявления за доспът до информация?

–  Започнах случайно, от миналата година, по повод скобите на колите. Гражданите сигурно помнят, как всеки ден някои шофьори виждаха колите си „закопчани”. Нещата тръгнаха от един клиент англичанин, който беше купил имот тук. Идва в Ловеч англичанинът и спира до банката, където спират всички коли. Няма никакъв знак, че е забранено спирането. Но дошли момчетата от общинската охрана и му слагат скоба. Те му слагат скобата, той идва в офиса ми и вика: „Проблем!” Гледам – държи една бележка. Звъня на момчетата и те идват. Той започва да им говори на английски. Те мълчат. Казах му да не им плаща нищо, защото всичко е незаконно. Въпреки това те са му взели 20 лв. на ръка. Ей така разбрах, че трябва чрез закона за достъп до информация да се действа.

– Кои са по-важните заявления, които си подал?

– Сред по-важните, според мен, са именно тези за „Синята зона” в Ловеч. През септември ще стане една година, откакто е приета зоната и още не е в сила. Първоначално сложиха неправомерно знаци за синя зона, но след жалба до областния шеф на полицията махнаха скобите окончателно.

Обаче не върнаха на никого парите за скобите. Гражданите, глобени неправомерно, трябваше да си ги поискат.

Подавал съм заявления за достъп до информация относно депото за твърди отпадъци. Договорът за построяване първоначално бе сключен за три милиона лв,, но не знам по какъв начин го вдигнаха на 16 милиона и 800 хиляди. По проект депото е за 1 млн. и 20 хиляди куб. метра вместимост, това е обемът. А засега е изградена една клетка за 396 хиляди – тоест 1/3 от депото.

За депото съм подал 3 или 4 заявления. Получих отговорите – те са любопитни за други органи – прокуратура, полиция. Те могат да разследват как се случват тези неща.

Най-интересното е, че комплексното разрешително, което получава общината през 2008 г. е по чл. 126 от Закона за опазване на околната среда. Комплексното разрешително е от 10 август  2008 г. Но през декември 2008 г. законът се променя и чл. 126 отпада. Сега комплексни разрешителни се дава по чл. 117, а в новия преработен закон за опазване на околната среда чл. 124, ал. 3, т. 5 от КЗ , така че комплексните разрешителни се променят при промяна на законодателството.

Излиза, че към този момент общината няма редовно комплексно разрешително, защото то не е пререгистрирано по закона. Комплексното разрешително е за 1 млн. 20 хил. куб. метра, а в момента имаме само една клетка за 390 хиляди куб. м.

Питам се, как може специалистите от министерството не са дошли да видят на место за какво става на въпрос, какво се е случило.

Освен това Законът за управление на отпадъците изисква до 3 септември тази година да се създадат сдружения за регионалните депа. Това трябва да е Регионалното депо за битови отпадъци на общините Ловеч, Летница и Угърчин. Към този момент няма такова сдружение.

Но пък има поръчка за договор за малка обществена поръчка за договор за тръжната документация за определяне на оператор на регионалното депо. Кметът на община Ловеч няма никакви правомощия от името на това сдружение да прави каквото и да е.

За да тръгне това депо е необходима и сепарираща инсталация. Целият наличен боклук трябва първо да се сепарира и след това да влиза в клетките. До този момент няма пари за това. По кой начин ще го пуснат догава?

–  Спомням си, че се интересуваше и от заплатите на общинските съветници.

–  С едно решение от март 2009 г. се определя как общинските съветници получават месечното си възнаграждение. Предвидено е за неучастие в заседание на общинския съвет и в комисиите възнаграждението да се намалява с 10%. Месечното възнаграждение предполага работа за целия месец, на практика те работят по 2 или 3 дни в месеца. Съобразно законите те трябва да получат процент от определеното месечно възнаграждение. Те са си определили по 60% от средната месечна заплата, както е по закон в общинската администрация. От това излизат някъде около 450 – 500 лв. Затова работникът трябва да получава процент.

– Ти това ли пита?

– Подадох няколко заявления за заплатите. Как са определени? Дали са публични и колко заплати са получили за миналата година, за ваканционния август? Те ми отговориха, че това било лична тайна и засягало личните интереси. От всичките 33 съветници само трима дадоха съгласието си, има девет отказа, а останалите нищо не отговориха. Но няма как да са лични тези възнаграждения, след като те са публични личности, а парите са от бюджета.

Решението на Общинския съвет много интересно определя заплатата на председателя на общинския съвет. Общинските съветници решават неговата заплата да е колкото заплата на кмета. Всичко това добре, защото заплатата не трябва да бъде по-голяма от заплатата на кмета. Но има съществено нарушение на закона, тъй като се иска да бъде определено работното време на председателя на общинския съвет. В решението на общинския съвет обаче  не е посочено какво му е работното време, колко часа, колко време и как. Така че това решение е неправомерно и председателят получава неправомерно възнаграждение.

И ако се поиска един достъп до информация каква е заплатата на кмета и на председателя на общинския съвет, може и да има някои месеци, в които кметът да е получавал по-малка заплата от председателя на общинския съвет – тоест пак да  бъде нарушен законът.

Друг проблем. Общинският съвет не е приел наредба за защита на животните. Трябва да има приют за кучета. От Ловеч обаче има изолатор за кучета. Срещу този изолатор скочиха европейските и нашите граждански организации. Защото в изолатора животните се убиват, докато в приюта се прибират и там те живеят. Законът ги задължава до февруари 2011 г. да имаме изграден такъв приют. Към този момент няма нито отреден парцел, нито има решение на общинския съвет, нито пък средства за това. Наредбата за управлението на отпадъци също не е променена съгласно новите изисквания.

–   От тези заявления кои доведоха до реален ефект?

–   Естествено за скобите и за „Синята зона”. Веднага беше прекратено това беззаконие, което продължаваше месеци наред миналато лято.

– Кое е най-любопитното заявление?

– Най-любопитно стана, когато поисках от общината документите за офиса на „Булсатком” – разрешително, сключен договор за наем. Отговориха ми, че такъв обект няма. А месец по-късно издадоха заповед за напускане на обекта, който уж не съществуваше.

–     Ти докога смяташ да подаваш заявления?

–     (Смее се.) Надявам се следващият кмет да не ме кара да подавам.

–     Какви неприятности ти е донесло това любопитство?

–     Никакви. Само приятелите ми се сърдят, че много атакувам кмета.

 Интервю на Цветан Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.