Инж. Венцислав Йотов: В Ловеч администрацията е силно политизирана

Венцислав Йотов

Ако Бойко Борисов тръгне към административно уедряване на страната, той ще има трудности, по-големи от Обама при прокарването на здравната реформа в САЩ, твърди бившият областен управител на Ловеч в интервю пред НГ

 „В последните години вместо да опазват държавната собственост, повечето от областните управители започнаха да я харизват на свои хора. Занижиха ролята си по контрола на делата на общините с оправданието, че: „Това не е наша работа!“ и се изпокриха в заключени кабинети!“ Това призна строителният инженер конструктор Венцислав Йотов (59 г.). Мъжът е родом от Кула, Видинско. Той бе областен управител на Ловеч при правителството на проф. Любен Беров. Преди това между 1991 и 1993 г. бе шеф на парламента в Севлиево, а в края на мандата на ловешкия „син“ кмет Минчо Диков бе назначен за негов заместник. Семеен с две деца и три внучета. Днес се прехранва от частна практика по специалността си.

– Г-н Йотов, според протокола обръщението към Вас „Господин областен управител“ в сила ли е все още?

– В развитите демокрации, това е нормално. У нас е за предпочитане – инженер Йотов, другото дразни…

– Бяхте областен управител в едно силно нестабилно политическо време. Бихте ли откроили основните процеси в държавното управление тогава, в частност – област Ловеч?

– Времето беше динамично. Хората имаха вяра и желание да извършат промяната към гражданско общество тук, и бързо. Държавната администрация се изграждаше на базата на професионализма и намаляването на пряката политическа намеса. Съществуващите девет области отговаряха на валидните и днес европейски изисквания. Тяхното раздробяване от Иван Костов бе грешка, връщане назад. Областните управители бяха дейна част от правителството тогава, участваха по право в заседанията му, можеха да внасят предложения за решения. Правителството провеждаше политика на укрепване на общините и тяхната самостоятелност при решаване на проблемите. Получаваше се добре в средните по големина общини и по-трудно – в бившите окръжни центрове, и в малките общини. Защо? На едните пречеше духът на окръжните съвети и наследените от тях кадри, а на другите – ограниченият им кадрови и финансов ресурс. Повтарям – раздробяването на България от Иван Костов е съдбовна грешка. И вредите от него са такива, че ако днес Бойко Борисов тръгне към повторно административно уедряване на страната, той ще има трудности, по-големи дори и от онези, които срещна Обама при прокарването на здравната реформа в САЩ. Впрочем, ако премиерът реши някога за нещо си да накаже като коалиционен партньор лидерът на ДСБ, то нека му възложи окрупняването на областите у нас.

– Кои от онези процеси на управление останаха да се утвърждават и днес, в частност – и в област Ловеч?

– Децентрализацията на държавната администрация и стремежът към предоставянето на повече правомощия на общините. Без тях няма реално работещи Общински съвети и администрация. Без тях в общините ще продължи проблемите на хората да се решават по ориенталски, ще расте разбягването на младите люде в четирите посоки на света, а инвеститорите или ще ги заобикалят, или ще забягнат.

– Доколко вярна е приказката, че Вие сте виновник номер 1 за паметника на Стефан Стамболов във В. Търново?

– Идеята се роди при честването на годишнина от Априлското въстание през 1993-а, с участието на видни историци и политици. Доста неща се изговориха, без обаче да се спомене ролята на главния апостол Първи Търновски революционен окръг – Стефан Стамболов. Не можах да се въздържа, станах и произнесох кратко слово в защита на поета, революционера и държавника. Беше си трудничко, защото сред слушателите ми бяха и професорите Никола Генчев, Марко Семов, Дойно Дойнов, и други историци. След тържеството, заедно с проф. Семов и проф. Дойнов, обсъдихме идеята и набелязахме план за действие. Паметникът е построен изцяло от дарения, а Община – Велико Търново пое разходите по оформяне на околното пространство.

– Вие управлявахте регион с над милион души население. Днес област Ловеч е десеторно пъти по-малка и по население, и по територия. Това предполага ли, че Вашите приемници са имали възможността да се ангажират повече с проблемите в региона?

– Да, би трябвало да е така. Особено като се има в предвид, че администрацията остана същата, Смятам обаче, че тази възможност не се осъществи. Причините са много, но се открояват следните: липса на административен и управленчески опит; политизиране в работата; превръщането на областния управител на нещо не по различно от директор на регионален инспекторат.

В последните години пък станахме свидетели как вместо някои областни управители да опазват държавната собственост, започнаха да я харизват на свои хора. Занижиха и ролята си по контрола на работата на общините от страх да не засегнат нечии партийни и икономически интереси. Криеха се зад думите, че това „не е наша работа“. Криеха се зад заключени врати и решаваха измислени проблеми.

– Бихте ли огласили какви трудности трябваше да преодоляват Вашите приемници?

– Политизирането и политическият натиск при решаването на въпросите на държаните дела. Политическото кадруване! Страх да погледнат проблемите на общините и да пристъпят към тяхното решаване. Може ли един областен управител да посещава по-често партийната си централа от разните министерства или от Министерския съвет? Минаха и такива през Ловеч, но професионалната етика не позволява да говоря с имена!

– Каква оценка бихте дали за работата на Вашите приемници?

– Оценка на тяхната работа са днешното състояние на общините в региона, безработицата, престъпността, инфраструктурата, младите хора и грамотността. Сами преценете…

– Промени ли се мисленето и действието ни на държавниците ни през третото хилядолетие?

– Мисля, че не. Те още не разбират в пълнота, че България е член на ЕС. И затова се опитват да хитруват пред ЕС, и реагират на една или друго еврозабележка едва, когато ножът опре о кокала. Трудно и мъчително се променят повечето от държавните ни мъже.

– С идването на ГЕРБ на власт в България се заговори упорито, че държавната администрация в този й вид е непосилно бреме за републиканския бюджет?

– Тази администрация е не само раздута, но и неработеща. Държавната администрация е в положението на образованието ни преди години – децата намаляват, но броят на училищата и учителите се запазва. В случая наблюдаваме как населението на един регион оредява, примерно, с една четвърт най-малко, въпреки това обаче администрацията му се увеличава с една четвърт.

Примери? Ами, вижте! И днес у нас областите са с областен управител, най-малко с двама заместници и гл. секретар, а пък общините – с кмет с най-малко трима заместници, секретар и 5-6 шефове на дирекции. Тяхното преструктуриране може да намали издръжката им с над 30%. Но не трябва да се говори, а да се действа, защото вече няма време.

– Тези дни бе огласено, че настоящият губернатор на Ловеч Николай Нанков е решен да даде предшественичката си Сурай Велиева на прокуратурата. Знак за какво е това?

– За неработеща администрация… Този въпрос обаче не искам да коментирам днес.

– Вие бяхте и зам.-кмет на Ловеч в средата на 90-те години. Бихте ли охарактеризирали днешната администрация на общината?

– Общинската администрация на Ловеч е силно раздута и политизирана. Липсва публичност в действията на Общинския съвет и администрацията. Причината за това е липсата на реална опозиция в местния парламент. Там има по скоро групи по интереси, а не реални политически субекти, защитаващи политически програми. Може ли да каже някой какъв контрол оказва опозицията на работата на кмета Минчо Казанджиев и администрацията му?

В Ловеч липсата на контрол от страна на Общинския съвет, от областния управител и други институции доведе както до завишаване многократно стойността на депото за битови отпадаци, на ремонта на училищата, така и до растеж на стойността на водата, до повече дупки по улиците, безогледно застрояване и до други нарушения. А ако трябва да съм още по-кратък, липсата на контрол в Ловеч доведе до обезлюдяването на града. Един футболен отбор не стига за добра оценка на управата на Общината ни…

– Къде повече, къде по-малко вие присъствате в политически живот на Ловеч повече от 20 години вече. От какво се нуждае градът в момента?

– Първо в общината трябва да се проведат избори, на които да се избира между реални политически субекти с кратка и ясна програма за развитието й, за да не кажа по-тежкото – за спасението й!

На Ловеч трябва кмет, работещ за развитието на общината, а не за интересите на партията си и партийните си другарчета. Кмет, който да превърне общинската администрация в място, където гражданите да получават бързи и компетентни услуги, а не нещо, което по-наподобява на рекет. Гражданите трябва да чувстват Общината като свой дом, без значение на тяхната партийна принадлежност или финансово положение.

– Какво до очакваме в политическия живот на Ловеч до Местни избори 2011?

– Разместване на политическите пластове. Политическият барометър вещае буря. Очаква се в политическото блато да бъде хвърлен камък. Дали той ще е голям или малък, зависи от работата на институциите.

– Последният слух около Вас?

–  Той е, че ще ставам кмет на община Ловеч и че строя вила в Сливек.

Едно интервю на Милен Нанков

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.