Искра Радева и Георги Кадурин („Стъклен дом”) за реформата и „недосегаемите” в театъра

Вече 20 години нямаме стратегия за културата

Искра Радева и Жоро Кадурин

Гостуващите в Ловеч актьори не спестиха критиката си към политиката в областта на културата

Театралното съсловие се тресе от слухове за затваряне на някои театри. Реформата на министър Вежди Рашидов предвиждала сцените в Русе, Търговище, Разград и още четири града да станат общински.

Няма подобен документ, контрират от министерството на културата. Както НГ писа, и в ловешкия театър има въпроси и вълнения. В  петък да разяснява реформата тук бе Христо Мутафчиев, председател на САБ. Във вторник вечер пък на ловешка счена гостува частния театър на известната актриса Искра Радева „Искри и сезони” с постановката „ Луд съм по теб”. Двама от участващите – Искра Радева и Георги Кадурин, споделиха възгледа си за днешния ден на българския театър.

Актьорът Георги Кадурин в момента гледаме и в нашумелия сериал „Стъклен дом” по БиТиВи. И двамата интервюирани обаче не спестиха критиката си към политиката в областта на културата.

– Какво означава думата „реформа” за вас?

Искра Радева:  Думата „реформа” за мен не означава нищо, защото отдавна съм я направила в моя частен театър „Искри и сезони”. Но не ми е безразлично как реформата ще звучи за колегите. Защото тя трябва да е изпипана във всяко едно отношение. Не трябва да засяга негативно талантливите и работещи колеги, да бъде добре премислена. Георги Кадурин може по-добре да ви каже, защото беше дълго времедиректор на Младежки държавен театър.

Георги Кадурин: Не може с един и същ екип, който съществува от 15 – 20 години, на Министерство на културата да прави реформа. Там няма никакъв мозъчен тръст, а хора които треперят за местата си. Това е един безмозъчен тръст, хора, още от времето на Емма Москова. После екипът имаше леки корекции при Абрашев. И така до днес.

– Като бивш директор на държавен театър каква поука извлякохте?

Г. К.: Изводът е, че няма никаква стратегия за културата. Абсолютно никаква. Българският държавен театър е хибрид между структурата на стария руски театър и откъслечни модели от Западна Европа. Нашият театър е като дете с двама бащи. Най-големият проблем е не министър на културата, а екипът под него, който е неизменен. От друга страна, досега не е имало министър, който да разбира от структуриране. Ето например откритата сцена на театър  „Сълза и смях”. Там е пълна какафония. Хем си открита сцена и приемаш трупи и постановки, хем имаш собствена продукция. Този театър миналата година е с 250 000 лв. на загуба. Защо? Защото произвеждат собствена продукция. Би трябвало трупата на Искра Радева да бъде приемана при същите условия на откритите сцени. По този логика Пловдивският театър може да играе в „Сълзата” без да плати нищо, на разменни начала, а театър „Искри и сезони” ще плати двойно. Даже тройно.

– Какъв е моделът на частния театър „Искри и сезони”?

И. Р.: При мене никой не е на щат. Освен техническият персонал. Актьорите идват за определени роли и спектакли с договор. Нямам спектакъл с по-малко от 50 представления, а няколко са над 100. А „Крехка нежност в късен следобед” е с над 200. Наскоро в Министерството на културата се разпредели сесия за частните театри. Частните театри, които действително играем, не получихме нито лев. Парите се разпределиха между никому неизвестни трупи. Има случаи с едни 8000 лв., дадени за „нови български пиеси”. Но нито се знае автор, нито пиесата, нито състав… Искам да видя дали някой ще стигне до пет представления.

Г. К.: Културният Вежди Рашидов прави една грешка – търси паразитите не където трябва. Търси ги в икономическия сектор, а има формации, които никой не ги гледа.

– Кои са „недосегаемите” в театъра?

Как кои? Според мен са „Сфумато”. Абсолютно „недосегаеми”…

– Те не са ли авангардът в театъра?

Кой го казва? Техните критички ли? Лобито в театралната критика също е безобразно. Това са слагачи, хидри, пишещи само за определени режисьори. Виж, театърът на Искра е на четвърто място в България на зрители. А тяхната логика е да дават пари на театри, които са на 20-то или 50-то място по зрители, но не и на нея. Това не е държавна политика!

И. Р.: Сегашната културна политика е геноцид. А според мене, като гледам колко малко зрители има тази вечер, тази е политика е засегнала силно и Ловеч. Не е възможно да не можем да напълним залата с „Луд съм по теб”. Отчаяна съм от бездуховноста на публиката.

– Господин Кадурин, как завършва 23 епизод на „Стъклен дом”?

Г. К.: Подписали сме договор и нямаме право да разгласяваме сюжета. Сега заснехме 18-ти епизод. Героят ми вече разкрива едни тайни, но не мога да кажа какви.

– Това срамни тайни ли са?

Не мога да кажа. Но героят ми е модерен характер, харесвам как е написан. Той е съвременен тип, работохолик. Важното е, че има какво да се играе. Както е в добрата драматургия, той пази в себе си някаква тайна. Схемата на сюжета е ясна до края, сега четирима млади сценаристи пишат детайлите. Толкова от мен.

Интервю на Цветан Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.