Аксел Зомер представя 40 фотоверсии що е култура в Ловеч – рецензия от Цветан С. Тодоров

 

Аксел Зомер представя целите на изложбата

Влизаш в залата, където те посрещат 40 експонирани пана, закрити с бяла хартия. Между тях на две платна четеш избрани изречения от интервюта с  героите – кой какво мисли за изкуството. (Някои са покъртителни!)

Зрителите стоят зад черна линия и не доближават стените. Ученици от Езиковата гимназия започват да опъват въженца между различните пана, високо над главите на присъстващите. Постепенно (социалната) мрежа запълва пространството, звучи камерна музика. Обясняват целта на художествената акция на немски и български език.

Асистентите бързо откриват фотосите, а после приканват публиката „да работи”, тоест да продължи да опъва въжетата между образите от стените…

Ако има класация на най-добрите художествени прояви в Ловеч през годината, фотоакцията на Аксел Зомер, учител в ЕГ, ще е сред първите. Учителят-фотограф даде важен урок на културната общност в Ловеч в три посоки. Показа какво е свободата в изкуството,  демонстрира, че може да се прави изкуство и без пари от местни институции, и най-важното – беше адски интересно.

Аксел Зомер (виж за него НГ, бр.7)  представя общ психологически портрет от 40 снимки, формат 90х60 см, които са възможно най-широк поглед към местните творци. В същото време това е безмилостен срез на кълбото от надежди, победи и поражения на местния творец.

Не мислете, че авторът има прекалено субективен възглед що е изкуство. Напротив, в програмата към акцията той  поднася поне пет различни гледни точки за културата. Тя е ориентир в живота, етичен и естетически избор, водач, дълг и… капитал. Същевременно авторът съзнателно се е „стопил” в предлаганата реалност. И е спечил от многобройните гледни точки към нея. Така изложбата е каталог от 40 различни версии що е изкуство.

Наред със стъписването пред някои „отломъци от иначе славен народ мъченик”, пред допотопни мислители от времето на социалистическия реализъм, авторът открива и истински творци, които скромно се трудят в своята ниша.

Лично за мен сред най-добрите открития на обектива на Зомер е снимката на скулптора Красимир Ангелов – Макраса. Тя предлага суров поглед към „подземието”, където от черно желязо се раждат чудеса.

Авторът не е подминал и „високите етажи” на духовността и културата – тук са портретите на митролополит Гавриил и зам.- кмета по културата Пламен Петков.

„Не само с хляб” (се живее), така се нарича изложбата, отворена до 11 април в Художествената галерия.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.